Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 60

- О, това е напълно вярно. - Мари-Линет каза. Тя беше щастлива, че му е ядосана отново.

- Затова нека всички си вземат нещата и не се върнат вкъщи. - Аш каза към сестрите си. - ще забравим за всичко това, просто ще се преструваме, че никога не е ставало.

Роуан го наблюдаваше, клатейки главата си леко. Имаше сълзи в очите си, но тя се усмихваше.

- Никога не съм си мислила, че ще кажеш нещо подобно. - каза тя. - Толкова много си се променил, не мога да повярвам.

- И аз не мога да повярвам. - Аш каза безрадостно. - Може да е сън.

- Но сега трябва да признаеш, че хората не са вредители. Не може да имаш сродна душа вредител.

- Да. Хубаво. Хората са страхотни. Всички сме съгласни - сега нека си ходим вкъщи.

- Когато бяхме деца, ти беше такъв. - Роуан каза. - Преди да почнеш да се държиш сякаш си по-добър от всички останали. Винаги съм знаела, че повечето от това е било шоу. Да скриеш колко те е страх. И винаги знаех, че не вярваш на повечето ужасни неща, които казваше. Някъде отвътре, ти все още си нова малко добре дете, Аш.

Аш показа първата си брилянтна усмивка за вечерна.

- Не бъди толкова сигурна.

Мари-Линет беше слушала всичко това чувствайки се все по-нестабилно. За да го скрие, тя каза на Роуан.

- Не мисля, че леля ви е мислила така.

Аш седна право.

- Хе, къде е старата вещица, и без това? Трябва да говоря с нея преди да си тръгнем.

Мълчанието изглеждаше безкрайно.

- Аш... не знаеш ли? - Роуан каза.

- Естествено, че знае. Десет към едно, той го е направил. - Кастрел каза.

- Какво се предполага, че трябва да знам? - Аш каза, изглеждайки така сякаш всеки момент щеше да изгуби търпението си.

- Леля ти е мъртва. - Марк му каза.

- Някой я е промушил с кол. - Джейд добави.

Аш огледа стаята. Изражението му казваше, че очакваше това да е шега. О, Господи, Мари-Линет си помисли безпомощно, когато беше изненадан и объркан изглеждаше толкова млад. Раним. Почти човек.

- Някой... е убил... Леля Опал. Това ли ми казвате?

- Да не би да ни казваш, че не знаеш? - Кастрел попита. - Какво си правил цялата нощ, Аш?

- Удрях главата си в скала. - Аш каза. - След това ви търсих. Когато влязох вие говорихте за мен.

- И не си виждал никакви животни днес? Някой... да кажем - кози?

Аш я погледна продължително, недоверчиво.

- Храних се, ако това питаш. Не с коза. Какво общи има с Леля Опал?

- Мисля, че по-добре да му покажем. - Роуан каза.

Тя беше тази която се изправи и повдигна килима от козата. Аш заобиколи дивана, за да види какво прави тя. Мари-Линет се обърна, за да види изражението му. Той потрепна. Но бързо се контролираше. Роуан каза тихо:

- Виж какво имаше в устата на козата.

Аш вдигна черното цвете внимателно.

- Ирис. Какво от това?

- Бил ли си в клуба си скоро? - Кастрел попита.

Аш я погледна отегчено.

- Ако бях направил това, защо бих го подписал с ирис?

- Може би за да ни кажеш кой го е направил.

- Аз не трябва да убивам кози, за да казвам неща, нали знаете. Мога да говоря.

Кастрел не изглеждаше впечатлена.

- Може би това съобщение е много по-силно.