Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 57

- Не бих го оневинила. - Кастрел каза. Джейд кимна енергично.

- Но собствената му леля? - Марк каза.

- Би го направил, ако мислеше, че семейната чест е замесена. - Кастрел каза.

- Да, е, има един проблем с всичко това. - Роуан каза. - Аш не е тук. Той е в Калифорния.

- Не, не е. - Аш каза небрежно, от края на хола.

Глава дванадесета

Това което стана след това беше интересно. Мари-Линет успя да види сестрите да правят всички неща, които беше изпуснала на поляната. Всичкото съскане и дране с нокти. Точно като по филмите.

Освен че когато вампирите съскаха, звучеше наистина. Като котка, не като човек който имитира котка. Всичките три момичета се изправиха и застанаха готови за бой. Нямаше никакви странни гримаси. Но Джейд и Кастрел показваха зъбите си, които бяха дълги и красиво извити, които достигаха до долните им устни. И нещо друго. Очите им с промениха. Сребърно-зелените очи на Джейд станаха по сребърни. Златните очи на Кастрел сега приличаха като на сова. Дори в очите на Роуан имаше тъмна светлина.

- О, божичко. - Марк прошепна. Той стоеше до Джейд, гледайки от Аш към нея.

Аш каза:

- Здрасти.

Не гледай към него, Мари-Линет си каза. Сърцето й препускаше диво и коленете й трепереха.

Привличането на противоположностите, помисли си тя, спомняйки си фраза от миналогодишния тест по психология. Но имаше и друго, по-късно име за нея, и каквото и да правеше, тя не можеше да го изкара от главата си. Сродни души.

О, Господи, наистина не искам това. Моля те, моля те, не съм молила за това.

Исках да открия супер-нова и да уча. Искам да бъда някой който решава мистериите от къде се появят всички тъмни материи във вселената.

Не искам това.

Трябваше да се случи на някой като Бъни Мартен, някой който отделя повече време за маникюра си. Единственото нещо, за което Мари-Линет копнееше беше някой, който да разбира, да разбира нощта с нея, една далечна част от мозъка й прошепна. И вместо това, ето я къде беше, с момче, чиито сестри се страхуваха от него. Беше истина. Точно затова бяха готови да се бият, издавайки заплашващи звуци. Дори Кастрел беше уплашена от него.

В момента в който Мари-Линет осъзна това, гняв я обля и затрептя в нея. Каквото и да изпитваше към Аш, то тя не беше уплашена от него.

- Никога ли не чукаш? - каза тя и тръгна към него. Закрачи към него.

Трябваше да го признае на новото си семейство. И Джейд и Кастрел се опитаха да я хванат, за да не се приближи към брат им. Защитаваха я. Мари-Линет се изтръгна от тях. Очите на Аш бяха предпазливи.

- О. Ти. - каза той. Не ентусиазирано.

- Какво правиш тук?

- Това къщата на вуйчо ми.

- И на леля то и ти не си поканен.

Аш погледна към сестрите си. Мари-Линет можеше просто да види как някой неща се въртят в главата м. Бяха ли вече казали за Нощния Свят или не? Естествено, ако не бяха, поведението им щеше да помогне за разкриването на тази тайна. Повечето човешки момичета не съскаха.

Аш вдигна единия си пръст.

- Добре. Слушай сега...

Мари-Линет го ритна в пищяла. Тя знаеше че е неприлично, тя знаеше че той не си го беше изпросил, но не можеше да се спре. Просто трябваше да го направи.