Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 43

Пред тях светлината показа ръка, която оставяше лопатата. Тогава Роуан и Кастрел вдигнаха торбата -Джейд вероятно държеше фенера, Мари Линет си помисли - и я поставиха в дупката.

Хубаво. Сега я покрийте и тръгнете.

Светлината показа Роуан, която се навеждаше, за да вземе лопатата отново. Тя започна бързо да покрива дупката с пръст. Мари-Линет беше щастлива. Скоро ще приключи, помисли си тя, и изпусна леко дъх в облекчение. И в този момент всичко се промени.

Фенерът започна да се върти на всички страни. Мари-Линет замръзна, чувствайки как очите й се разширяват. Тя можеше да види светлата златна коса около лицето й.

Кастрел. Кастрел стоеше, насочена към Марк и Мари-Линет, тялото й се напрегна и замръзна. Слушаше. Слушаше. Мари-Линет стоеше напълно неподвижно, с отворена уста, опитвайки се да диша без да издава звук. Имаше неща които се движеха в мекото, ароматно легло от иглички под нея. Тя не посмя да се движи дори когато усети нещо да пълзи по крака и под полата й. Нейните собствени уши звъняха. Но гората беше мълчалива... никакъв звук. Всичко което Мари-Линет можеше да чуе беше собственото си сърце, което биеше лудо в гърдите й - макар че чувстваше сякаш се е придвижило към гърлото й. Накара главата й да се поклаща в ритъм.

Тя беше уплашена. Не беше просто страх. Това беше нещо, което тя не можеше да си спомни да е изпитвала откакто е била на девет или десет.Страх от призраци. Страх от нещо, което дори не си сигурен, че съществува. Някак си, наблюдавайки профила на Кастрел в тъмната гора, Мари-Линет беше изплашена от чудовища. Тя имаше ужасно, ужасно чувство.

О, моля те... не трябваше да водя Марк тук.

Тогава тя осъзна, че дишането на Марк правеше шум. Само лек звук, не подсвиркване, по-скоро като мъркане на котка. Това беше звукът който издаваше като малък, когато дробовете му не бяха добре.

О, Марк, не. Не дишай. Задръж дъха си - Всичко стана много бързо.

Кастрел се стрелна напред. Мари-Линет видя силуета й да бяга и да скача с невероятна скорост. Прекалено бързо - никой не се движи толкова бързо... никой човек... Какво са тези момичета?

Зрението й се започна да присветква, сякаш стоеше под ярка светлина. Тъмни дървета навсякъде. Една картина се поясни. Кастрел нападаше.

Защитавай Марк...

Елен. Кастрел нападаше елен. Съзнанието на Мари-Линет беше изпълнено с разбъркани, бързи картини. Картини които нямаха смисъл. Тя си стигна до лудото заключение, че това дори не е Кастрел, а някакъв хищен динозавър, каквито е виждала по филмите. Защото кастрел се движеше така.

Или може би не е било елен, но Мари-Линет можеше да види бяло по гърлото му, толкова светло колкото гърлото на младо момиче. Тя можеше да види влажните му черни очи.

Еленът извика. Не можеше да повярва.

Не бива да виждам това...

Еленът беше на земята, тънките му крака се извиха. И Кастрел го държеше. Лицето й беше заровено в бялото на гърлото му. Ръцете й около него. Еленът изкрещя отново. Извиваше се силно. Изглежда е имаше конвулсии. Светлината на фенерът се мърдаше на всички страни. След това се насочи надолу. Точно до края на светлината, Мари-Линет можеше да види още две фигури да се присъединяват към Кастрел. Всичките държаха елена. Имаше един последен спазъм и след това той спря да се бори.