Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 45

- Аз попитах първа. - Джейд каза, мръщейки се. Ако беше само тя, Мари-Линет би започнала да се чуди дали нещата бяха толкова ужасяваше в крайна сметна. Дали не бяха наистина в ужасна опасност.

Но Роуан и Кастрел се спогледаха, и после погледнаха към Марк и Мари-Линет. И техните изражения накараха гърлото на Мари-Линет да се свие.

- Не трябваше да ни следвате. - Роуан каза. Тя изглеждаше тъжна.

- Те не би трябвало да могат. - Кастрел каза. Тя изглеждаше зловеща.

- Какво правите? - Марк извика отново, почти ридаейки. Мари-Линет искаше да се протегне към него, но не можеше да се движи.

Джейд избърса устата си с опакото на ръката си.

- Е, не можете ли да предположите? - тя се обърна към сестрите си. - Сега като трябва да направим?

Имаше мълчание. След това Кастрел каза:

- Нямаме избор. Трябва да ги убием.

Глава девета

Слуха на Мари-Линет се беше повредил в момента. Тя чу думите на Кастрел като герой, който си спомня фраза в лош филм. Да ги убием, да ги убием, да ги убием.

Марк се засмя по много странен начин.

Това ще му се отрази много лошо, Мари-Линет си помисли, любопитно безчувствено. Имам предвид, ако оживеем след това, което няма да стане, ще му се отрази много лошо. Той вече се страхуваше от момичетата, и беше песимистично настроен към живота като цяло.

- Защо всички да не седнем? - Роуан каза с въздишайки. - Трябва да помислим.

Марк извърна главата си назад и се засмя кратко.

- Защо не? - каза той. - Нека всички седнем, защо не?

Те са бързи като състезателни хрътки, Мари-Линет си помисли. Ако избягаме сега, те ще ни настигнат. Но ако седнем, и те се почувстват удобно, и ако ги разсея - или ако ги ударя с нещо...

- Сядай! - тя заповяда на Марк бързо. Роуан и Кастрел се преместиха далеч от елена и седнаха. Джейд стоеше с ръце върху бедрата си за момент, след това седна, също.

Седейки, Марк все още се държеше като пиян. Той размаха фенера.

- Вие момичета сте нещо друго. Вие сте всъщност...

- Ние сме вампири. - Джейд каза остро.

- Да бе. - Марк се засмя тихо на себе си. - Да.

Мари-Линет взе фенера от ръцете му. Тя искаше да е у нея. И беше направен от много пластмаса и метал. Беше оръжие.

И докато една част от мозъка й мислеше: Насочи светлината към очите им в точния момент и след това удари една от тях, друга част мислеше: Тя има предвид, че те са хора, които се мислят за вампири, хора с онази странна болест, която ги кара да изглеждат анемични, и една последна част казваше: Може и да си го признаеш - те са истински. Мнението на Мари-Линет за света беше преобърнато наопаки.

- Просто не мразиш ли това. - Марк каза. - Срещаш момиче и тя изглежда добре и ти казваш на приятелите си и после преди да си се усетил тя се оказва вампир. Просто не мразиш ли когато става така?

О, господи. Той се държи истерично, Мари-Линет осъзна. Тя го хвана за раменете и изсъска в ухото му.

- Стегни се, веднага.

- Не виждам какъв е смисълът да говорим с тях, Роуан. - каза Кастрел. - Знаеш какво трябва да направим.

И Роуан разтри челото си.

- Мислих си да им повлияем. - тя каза тихо.