Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 41

Тя се замисли за миналото докато казваше това, за всички нощи когато се държаха един за друг, когато майка им беше болна, за книгите които тя четеше на глас, за времето когато му слагаше допълнително бисквити за обяд. И някак си, макар да беше тъмно, тя можеше да усети, че Марк също си спомняше. Те бяха споделили толкова много неща. Винаги щяха да са свързани.

Най-сетне Марк каза тихо:

- Не си луда.

- Благодаря ти.

- Но не знам какво да мисля. Джейд не може да нарани никого. Просто го знам. И откакто я срещнах - той направи пауза. - Мер, сякаш сега вече знам защо съм жив. Тя е различна от всяко момиче, което познавам. Тя е толкова... тя е толкова смела, и забавна, и толкова... себе си.

А пък аз си помислих, че е заради русата коса, Мари-Линет си помисли. Показва колко повърхностна съм. Тя беше разчувствана и изненадана от изненадата в Марк - но най-вече беше уплашена. Ужасена. Нейния чудат, циничен брат беше открил някого, за когото да се интересува най-сетне... и момичето вероятно произлизаше от Локреция Борджия.

И сега, макар че не можеше да го види, тя можеше да чуе молбата в гласа му.

- Мер, не може ли просто да си вървим вкъщи?

На Мари-Линет й стана лошо.

Тя не каза нищо и главите и на двамата се обърнаха към прозореца на колибата.

Отвън светлина се беше включила.

- Затвори вратата. - Мари-Линет изсъска, с тон който накара Марк веднага да затвори вратата. - И пази тишина... - тя добави, хващайки ръката му и издърпвайки го до стената. Тя погледна внимателно през прозореца.

Роуан излезе от задната врата първо, последвана от Джейд и Кастрел. Кастрел носеше лопата.

О. Боже. Мои.

- Какво става? - Марк каза, опитвайки се да погледне. Мари-Линет сложи ръката си върху устата му. Това което се случваше беше, че момчетата разравяха градината отново.

Този път тя не видя нищо увито в торби за боклук. Какво правеха тогава?

Унищожаваха доказателствата? Щяха ли да го вземат до къщата и да го изгорят, да го накълцат?

Сърцето и биеше лудо.

Марк се беше извил и гледаше навън. Мари-Линет го чу да си поема въздух - след това да се задавя. Може би се опитваше да измисли обяснение за това. Тя стисна рамото му.

Двамата наблюдаваха, докато момичетата се редуваха с лопатата. Мари-Линет отново беше възхитена от това колко силни бяха те. Джейд изглеждаше толкова крехка.

Всеки път когато едната от сестрите оглеждаха градината, сърцето на Мари-Линет пропускаше удар. Не ни виждат, не ни чуват, не ни хващат, помисли си тя.

Когато голяма купчина от пръст се беше събрала, Роуан и Кастрел се протегнаха в дупката. Те вдигнаха дълъг увита в торби за боклук предмет, който Мари-Линет беше виждала преди. Изглеждаше че беше корав и учудващо лек. За първи път, Мари-Линет се зачуди дали не е прекадено леко, за да бъде тяло. Или прекадено твърдо... колко дълго трае разлагането?

Дишането на Марк беше неравно, почти хриптене. Момичетата носеха торбите към дупката в оградата. Марк изпсува. Мозъкът на Мари-Линет препускаше. Тя изсъска: