Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 44

Всичко замръзна. Мари-Линет можеше да види косата на Джейд, толкова добре подържана, че отделните косми отразяваха светлината на фона на тъмнината. В мълчанието, трите момичета обградиха елена. Надвесени над него.

Раменете се движиха ритмично. Мари-Линет не можеше да види какво точно правеха, но главната сцена беше позната. Беше я виждаха много пъти в документалните филми. За дивите кучета или лъвиците или вълците. Глутницата беше ловувала и сега се хранеше.

Винаги съм се опитвала... да наблюдавам много добре. И сега, трябва да повярвам на собствените си очи... До нея, дишането на Марк приличаше на хриптене.

О, Господи, позволи ми да го изведа от тук. Моля те, просто ни помогни да се измъкнем.

Тя сякаш внезапно се възстанови от парализа. Устната й кървеше отново - сигурно я е захапала докато е наблюдавала елена. Мед-кръв-страх изпълниха устата й.

- Хайде. - тя изпусна въздух почти беззвучно, измествайки се назад. Клонки и иглички се търкаха в стомаха и в тениската й. Тя хвана ръката на Марк. - Хайде!

Вместо това, Марк се изправи.

- Марк! - тя се изправи на коленете си и се опита да го повлече надолу.

Той се отдръпна. Пристъпи към поляната.

Не.

- Джейд!

Той се насочваше към поляната.

Не, Мари-Линет си помисли отново, и след това тя се движеше след него. Сега ги хванаха, и наистина нямаше значение какво правеше. Но тя искаше да бъде с него.

- Джейд! - Марк каза и грабна фенера. Той го обърна директно към малкото хълмче на поляната. Три лица се обърнаха към него.

Съзнанието на Мари-Линет препускаше. Едно беше да предполагаш какво правеха момичета, друго беше да го видиш. Тези три красиви лица, бела на тази силна светлина идваща от фенера, с това което приличаше на размазано червило по устните и брадичките им. Кралско червено, много тъмен цвят.

Но не беше червило. Беше кръв, и белият врат на еленът беше изцапан с нея.

Ядяха елена, те наистина ядяха елена. О, Господи, наистина го правеха...

Една част от мозъка й - частта която беше наситена със страшни филми - очакваше момичетата да изсъскат и да избягат от светлината. Да я блокират с изцапани от кръвта ръце, докато правеха дивашки физиономии. Не се случи. Нямаше животински звуци, нито демонични, нито гърчене.

Вместо това, докато Мари-Линет стоеше неподвижно в агония от ужас, и Марк стоеше опитвайки се да си поеме нормално дъх, Джейд се изправи. И каза:

- Какво правите тук? - с объркан, малко раздразнен глас. По начина по който ще говориш на някое момче, което продължава да те следи навсякъде и да те кани на среща.

Мари-Линет почувства как съзнанието й се върти. Имаше дълго мълчание. Тогава Роуан и Кастрел се изправиха. Марк дишаше тежко, движейки фенера от едно момиче към друго, но винаги се връщаше към Джейд.

- Какво правите вие тук, това е въпроса! - той каза ядосано. Фенерът се насочи към дупката, после отново към момичетата. - Какво правите?