Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 13

Момичетата, Мари-Линет си помисли. Племениците. Трябва да са пристигнали и тя сигурно ги развежда наоколо. Тя се протегна разсеяно към бинокъла си. Беше любопитна.

Това беше хубав бинокъл, Се1ез!гоп Шйтаз, лъскав и лек. Тя ги използваше, за да гледа всичко от обектите в небето до кратерите на Луната.

Точно сега те увеличиха задната част от къщата на г-жа Бърдок десет пъти.

Тя не можеше да види г-жа Бърдок обаче. Тя можеше да види градината. Можеше да види бараката и оградата, където г-жа Бърдок държеше козите си. И тя можеше да види трите момичета, всичките много добре осветени от лампата. Едното беше с кафява коса, второто имаше златна коса, а другото имаше коса с цвета на пръстените на Юпитер. Толкова сребърна.

Като звездна светлина. Те носеха нещо увито в найлон помежду си. Черен найлон. Тежка торба за боклук, ако Мари-Линет не грешеше.

Сега както, по дяволите, правеха с нея?

Заравяха я.

Ниската със сребърната коса носеше лопата. Също така много добре копаеше. За няколко минути беше изкоренила повечето от цветята на г-жа Бърдок. След това средното момиче със златната коса замести мястото й с лопатата, и последна беше високата с кафявата коса.

След това те вдигнаха увития обект, макар че беше почти 1 метър и половина дълъг, изглеждаше много лек

- и го вкараха в дупката, като тъкмо бяха изкопали. Те започнаха да връщат пръста обратно в дупката.

Не, Мари-Линет си каза. Не, не бъди нелепа. Не бъди луда. Има някакво нормално и напълно обикновено обяснение за това.

Проблемът беше, че тя не можеше да се сети за такова.

Не, не, не. Това не е “Кеаг ^тйото”, не сме в Зоната На Здрача. Те просто заравят... нещо. Нещо... обикновено...

Какво друго освен мъртво тяло би било метър и половина и малко повече дълго, твърдо, и нуждаещо да бъде увито в торби за боклук преди да бъде погребано?

И, Мари-Линет си помисли, чувствайки прилив на адреналин, който накара сърцето й да бие ускорено. И.

И...

Къде беше г-жа Бърдок?

Адреналинът гъделичкаше болезнено в дланите и краката й. Караше я да се чувства извън контрол, което тя мразеше. Ръцете й се тресяха толкова силно, че тя трябваше да снижи бинокъла.

Г-жа Би е наред. Тя е добре. Такива неща не се случват в истинския живот. Какво би направила Нанси Дрю?

Внезапно, по средата на паниката й, Мари-Линет усети как малък смях избягва от устните й. Нанси Дрю естествено би отишла долу и би разследвала. Би подслушвала момичетата от храстите и след като те се върнат в къщата, би изровила това от градината.

Но неща като това не се случват. Мари-Линет дори не можеше да си представи как се опитва да рови в градината на съседите в непрогледната нощ. Щяха да я хванат и щеше да е много унизително. Г-жа Бърдок щеше да излезе от къщата жива и изплашена и Мари-Линет щеше да умре от срам, опитвайки се да обясни какво прави.

В книга това би било забавно. В истинския живот - тя дори не искаше да мисли за това.