Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 14

Имаше едно хубаво нещо, което я накара да осъзнае колко абсурдно се държи.

Дълбоко в себе си, тя очевидно знаеше, че г-жа Би е добре. Иначе тя не би стояла тук, а би звъняла на полицията, като всеки разумен човек.

Някакси изведнъж тя се почувства изморена. Не искаше вече да гледа звездите.

Тя провери часовника си на рубинения блясък от червения фенер. Почти единадесет - Е, и без това след шестнадесет минути всичко щеше да свърши.

Когато Луната изгрее, тя щеше да освети цялото небе.

Но преди да разглоби телескопа си за пътуването обратно, тя вдигна бинокъла отново. Само един последен поглед.

Градината беше празна. Разровена, тъмна, правоъгълна почва се забелязваше.

Дори докато Мари-Линет наблюдаваше, задната лампа изгасна.

Нямаше да навреди на никого, ако утре отиде там, помисли си Мари-Линет.

Всъщност, щях да ходя, и без това. Трябва да приветствам тези момичета.

Трябва да върна онази градинска ножица, която татко взе назаем и ножа, който г-жа Би ми даде, за да

отворя клапана на газта. И естествено, ще видя г-жа Би там, и тогава ще се знае че всичко е наред.

****

Аш достигна върха на ветровития път и спря, за да се възхити на искрящите точки светлина на юг. Наистина се вижда по-добре в тези изолирани градчета. Оттук Юпитер, царят на планетите, приличаше на НЛО.

- Къде беше? - каза глас наблизо. - Чакам те от часове.

Аш отговори, без да се обръща.

- Къде съм бил? Къде беше ти? Трябваше да се срещнем на онзи хълм, Куин. - ръцете му бяха в джобовете, затова той посочи с лакътя си.

- Грешно. Беше този хълм и аз седях точно тук и те чаках през цялото време. Но забрави. Тук ли са или не? Аш се обърна и тръгна бавно към отворения кабриолет, който беше паркиран точно до пътя, фаровете му бяха изгасени. Той подпря лакътя си на вратата, гледайки надолу.

- Тук са. Казах ти, че ще са. Това е единственото място, където можеха да отидат.

- И трите?

- Естествено, че трите. Сестрите ми винаги са заедно.

Устните на Куин се повдигнаха нагоре.

- Рода Ламиа са толкова чудесно, семейно ориентирани.

- А направените вампири са толкова чудесно... ниски. - Аш каза спокойно, гледайки към небето отново.

Куин го погледна с поглед, наподобяващ черен лед. Неговото компактно тяло беше все още в колата.

- Е, сега, аз никога нямах шанса да израсна, нали? - той каза много меко. - Един от твоите предшественици се погрижи за това.

Аш се надигна, за да седне върху капака на колата, дългите му крака се подаваха от едната страна.

- Мисля и аз тази година да спра да раста. - каза той спокойно, все още гледайки към склона. - Осемнадесет не е толкова лоша възраст.

- Може би не е, ако имаш избор. - Куин каза, гласът му беше все още мек като падащи мъртви листа. -Опитай се да бъдеш на осемнадесет четири века - без да му се вижда края.

Аш се обърна, за да му се усмихне отново.

- Съжалявам. От името на семейството ми.

- И аз съжалявам за семейството ти. Редферн имат малко проблеми в скоро време, нали? Нека видим дали съм разбрал правилно. Първо чичо ти Хъдж наруши законите на Нощния Свят и беше подходящо наказан...