Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 12

Над нея Млечният Път прорязваше небето диагонално като река. На юг, накъдето Мари-Линет тъкмо беше насочила телескопа си, беше съзвездието Стрелец, което винаги й беше приличало на чайник, отколкото на стрелец. И точката точно над чайника беше леко розовият пасаж от пара, както се виждаше.

Не беше пара. Беше облак от звезди. Звездно събиране, наречено Лагуун Небула. Прахът и газът от мъртвите звезди се превръщаше в горещи нови звезди, тъкмо създадени.

Беше на четири хиляди и петстотин светлинни-години разстояние. И тя гледаше към него, точно в тази минута. Седемнадесет годишно хлапе с телескоп втора ръка наблюдаваше светлината, произвеждана от новосъздадените звезди.

Понякога тя се изпълваше с толкова много страхопочитание и и-и-и копнеж, че това я водеше до мисълта, че може да се строши на парченца.

След като нямаше никой наоколо, тя можеше да остави сълзите да се търкулнат по бузите й, без да се преструва, че нещо й е влязло в окото. След известно време тя трябваше да седне и да обърше носа и очите си в рамото на тениската си.

О, хайде де, престани, каза си тя. Ти си луда, нали знаеш.

Мечтаеше си да не си беше мислила за Джерами по-рано. Защото сега, поради някакви причини, тя продължаваше да си представя как изглеждаше онази нощ, в която дойде да наблюдава затъмнението с нея. В неговите внимателни кафяви очи беше имало искра на вълнение, сякаш наистина го интересуваше какво вижда. Сякаш, точно в този момент поне, той разбираше.

Била съм едно с нощта, сълзлив малък глас вътре в нея проехтя романтично, опитвайки се да я накара да плаче отново.

Да, правилно, Мари-Линет каза на гласа цинично. Тя се протегна за пакетчето с Чийтос, което тя държеше под стола си. Беше невъзможно да си в романтично настроение и преизпълнен с благоволение, докато ядеш Чийтос.

Сатурн е следващ, помисли си тя, и обърса лепкавите оранжеви останки от снакса от пръстите си. Беше хубава нощ за Сатурн, защото пръстените му тъкмо минава през страничната си позиция.

Тя трябваше да побърза, защото Луната щеше да изгрее в 11:16. Но преди да обърне телескопа си, тя хвърли един последен поглед към Лагуната. Всъщност само към източната й част, опитвайки се да разпознае малките звезди, които знаеше, че са там.

Не можеше да ги види. Очите й просто не бяха достатъчно добри. Ако имаше по-голям телескоп - ако живееше в Чили, където въздухът беше сух - ако можеше да се издигне над земната атмосфера... тогава тя би могла да има шанс. Но засега... тя бе ограничена от човешкото си зрение. Човешките зеници просто не се разширяваха повече от няколко милиметра.

Нищо не можеше да се направи по въпроса.

Тя тъкмо центрираше Сатурн, когато светлината се включи зад фермерската къща отдолу.

Не малката лампа на верандата. Мощната лампа за двора. Тя осветяваше задната част на къщата. Мари-Линет седна раздразнена. Всъщност нямаше значение - тя можеше да види Сатурн, да види пръстените, които тази нощ бяха само деликатна сребърна линия, преминаваща през центъра на планетата. Но беше странно. Г-жа Бърдок никога не включваше задната лампа през нощта.