Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 7

— Заместник-шериф Прейър, не мисля, че е подходящо да обсъждаме тази или която и да е друга тема. — Тя се огледа за Джон Ламоя, който вече трябваше да е пристигнал на местопроизшествието.

Прейър поклати глава, без да престава да се усмихва.

— Това бе преди колко… повече от година? Малко се разгорещих — случва се. Не ми казвай, че никога преди твой пациент не е хлътвал по теб.

— Радвам се за новото ти назначение — каза примирено психоложката. — Надявам се, че се справяш с работата.

— Звучиш като баба ми. Това съм аз, Дафни!

— За теб съм Матюс, лейтенант Матюс. Чарът ти не ми действа, заместник-шерифе.

Той се наведе към нея и гласът му се снижи до шепот във влажния въздух:

— Значи ти си потопила Титаник. Мистерията е разрешена.

Тя отстъпи назад тъкмо когато Ламоя извика името й и се приближи до тях с бързи, решителни крачки.

Джон Ламоя не ходеше, а стъпваше наперено, демонстрирайки цялата си индивидуалност чрез самоуверена походка, която да бъде видяна от всички. Сержантът съществуваше преди всичко, за да бъде забелязван. Каубойските ботуши от щраусова кожа — негова запазена марка — струваха колкото едномесечната му заплата, но той не се колебаеше да ги смени, когато се износваха. Гъстата му кестенява коса, която падаше на вълни и къдрици, предизвикваше завист у всяка негова колежка. Сакото от еленова кожа изглеждаше като анахронизъм, като реликва от поколението на „децата на цветята“, в което Ламоя се вместваше трудно, тъй като бе роден прекалено късно, за да бъде автентично хипи и твърде рано, за да бъде юпи. Еднакво обичан от шефовете и от патрулните полицаи — едно трудно постижение, — като детектив, Ламоя се отличаваше с поведение, заради което биха уволнили всеки друг. Той прекрачваше всякакви граници и дори престъпваше морала, но винаги с неговата дяволита, безгрижна усмивка и винаги в името на закона. Като всеки друг и Матюс имаше известна слабост към него, въпреки че никога не би го признала.

Сержантът не би могъл да се намеси в по-подходящ момент от този. Дафни си каза, че по-късно трябва да му благодари.

— Психиатърът и необщителният — обади се Ламоя. Повечето детективи не обичаха Нейтан Прейър — човек, който според преобладаващото мнение беше опетнил значката на Сиатълското полицейско управление. — Трябва да я взема назаем за минута. — Той хвана Матюс за лакътя и я поведе към другия край на моста, където имаше група патрулни полицаи и където заместник-шерифът не би могъл да ги чува.