Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 6

Когато телефонът иззвъня, Ламоя погледна номера на дисплея, ужасен от мисълта, че трябва да изиграе отново онази роля — флирт, придружен от надежда. Но номерът му беше познат — беше на отдела. Случай. Нещо, което да го извади от вглъбеността му. Той отговори на обаждането — ставаше въпрос за самоубиец удавник. Добро начало на нощната му обиколка, във всеки случай не по-лошо от което и да е друго.

4.

Мост над мътни води

Мостът се тресеше от трафика и караше коленете й да танцуват. Дафни Матюс прибра мократа си от дъжда коса зад дясното си ухо с жест, който бе по-скоро механичен, отколкото необходим, защото носеше лента през челото. Ако я оставеше свободна, косата падаше върху лицето й заради сегашната й прическа, която тя не харесваше, но не можеше да промени. Резултатът беше черна велурена лента, която правеше челото й по-изпъкнало и — нещо, от което се опасяваше, — караше ушите й да стърчат.

Сините светлини на патрулните коли, кехлибарените прожектори на лодките на спасителната служба и ярките бели пулсации на сигналната лампа на линейката, от чиито услуги нямаше да има нужда, пронизаха болезнено очите й. От това, в комбинация с дъжда и вибрациите, които се пълзяха нагоре по краката й, й се зави свят. Тя понечи да се хване за парапета, за да запази равновесие, но в последния момент се спря, защото откри, че все още не си е сложила гумените ръкавици, които бяха задължителни за всяко местопрестъпление. Вместо това тя сграбчи нечия ръка, твърда почти колкото стоманения парапет на моста. Но щом осъзна, че въпросната ръка принадлежеше на окръжния заместник-шериф Нейтан Прейър, я пусна и отстъпи назад и се дръпна настрана.

— Не съм те виждал скоро, Дафни.

— Заместник-шериф Прейър — обърна се тя към него като домакиня към неканен гост. Нейтан Прейър беше неин бивш пациент. Бяха го изпратили служебно след една престрелка. Матюс се бе принудила да прехвърли Прейър на цивилен колега, защото беше започнал да й досажда, претендирайки, че е влюбен в нея. Нещата бяха стигнали дотам, че ако му благодареше или просто започнеше разговор с него, рискуваше да го насърчи, като му изпрати някакъв непреднамерен сигнал.

Въпросът беше защо Прейър бе тук. Този мост се намираше на територията на града и беше под юрисдикцията на Сиатълското полицейско управление. Защо се намесваше Окръжната шерифска служба? Или някой от техните хора беше забелязал тялото на удавника — тя се надяваше това да не е бил Прейър, — или може би самото езеро беше под юрисдикцията на ОШС? Като се имаше предвид, че политиците правеха районирането, всичко бе възможно.

— Как я караш? — Прейър пристъпи напред, за да запълни мястото, което психоложката беше оставила помежду им. Той беше от онези полицаи, които прекарваха по няколко часа на ден във фитнес залата, въпреки че нямаше издадена челюст и ниско чело, които изглеждаха отличителна черта на останалите културисти, които бе виждала. В действителност прекалено кръглото лице на заместник-шерифа подслоняваше две приближени, нежни кафяви очи, които му придаваха едновременно момчешка красота и невинност — доста смущаваща комбинация. Въпреки прическата на морски пехотинец, Матюс винаги си бе мислила, че с тази руса коса Прейър изглежда по-скоро като сърфист, отколкото като безмилостното ченге, на което му се искаше да прилича. Най-големият проблем на заместник-шерифа бе, че смяташе, че жените намират външността му за неустоима. Тази заблуда му беше създавала купища проблеми. Заради нея го бяха отстранили от Сиатълския полицейски участък и го бяха преместили в шерифската служба.