Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 5

През тези дълги месеци работата се бе превърнала за него в поносимо развлечение, в необходимо зло. Фактът, че работеше като полицай би могъл да му се стори ироничен, ако изобщо бе способен да изпитва ирония. Но подобни умозаключения му убягваха, а най-вече обективността. Тъкмо обратното, през този период той бе толкова погълнат от себе си, колкото и по всяко друго време през тридесет и няколко годишния си живот, и напълно сляп за това. Безгрижен. Живеещ в заблуда. И без абсолютно никаква надежда.

Преди шест месеца, когато неговият началник лейтенант Болд бе заминал да помага при разследването на углавно престъпление в Уиначи, щата Вашингтон, Ламоя се бе озовал в положението на завеждащ отдел „Престъпления срещу личността“ към Сиатълското полицейско управление. Все едно бяха пуснали дете в пилотската кабина на боинг 747. Той бе прецапал криво-ляво през разследванията на „маловажни“ убийства, които може би щяха да бъдат важни за него, ако оксиконтинът не беше обсебил всичките му мисли. Домашно насилие, гангстерска престрелка. Би могъл да се справи с тях дори и насън. По време на управлението му духът в отдела беше спаднал. Когато се завърна, Болд сложи всичко на мястото му и разкри пристрастяването на Ламоя. Тогава се намеси съдбата.

Сержантът беше катастрофирал с камарото, защото бе осъзнал коя е единствената му истинска любов и бе разбрал, че се нуждае от болнично лечение и от още болкоуспокояващи. Бяха го пуснали в отпуска и това се бе оказало пагубно за него — разполагаше с твърде много свободно време. Една ноемврийска нощ Лу Болд и Дафни Матюс се бяха намесили — бяха изправили Ламоя пред проблема му с наркотиците и му бяха предложили шанс да се спаси или да посрещне неизбежните последици. Намесата се беше оказала успешна. На Коледа, излекуван от пристрастяването си, сержантът яде с удоволствие пуйка в дома на Болд. През първия ден от новата година отново бе на работа.

Но една мрачна, студена мартенска вечер в дъждовния Сиатъл можеше да изтормози човек, да породи болка в счупени преди време кости и да направи мъчително дори отиването до тоалетната.

Раят настъпи във всичките му проявления: 34° С — максималната температура за Сиатъл, — и ясен разсъдък. С въздържанието се беше възвърнало и трезвото мислене, но колкото и да бе странно, не и непреодолимата нужда да има всяка жена, която му е хвърлила око. Сега Ламоя искаше нещо различно. По-скоро сериозна връзка, отколкото сляпо увлечение. Той не беше сигурен какво е любовта, но мислеше, че може и да е това. Ето защо се държеше настрана от „досадничките“ в полицейските барове, сътрудничките и сервитьорките, които му се натискаха, пренебрегвайки нуждата да плъзне ръката си между дънките и нежната, мека женска кожа и да ги възбуди. Господи, как беше живял заради тази власт, заради способността му да доведе една зряла жена до открит копнеж. Те все още му се обаждаха, като оставяха съобщения на телефонния му секретар, намеците и поканите им бяха изтънчени, но не и неразбираеми. Те го желаеха. Само допреди няколко месеца сержантът бе оставял тази тяхна нужда да ръководи живота му, да диктува високомерието му, да поглъща вниманието му. А сега трябваше да живее с миналото и той откри, че това е смущаващо.