Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 45

— Което ще стане кога? — попита тя. — С удоволствие бих включила нещо от това в „Надлъж и нашир“, може би интервю с някои от наградените автори. Или дори бихме могли да излъчим обявяването на резултатите на живо.

— Прекрасна идея — кимна той. — Но подозирам, че Мери Егню ще иска резултатите да бъдат публикувани в Газет. Така ще продаде повече вестници, нали разбирате?

— О, аз познавам Мери добре. Едно време работех за нея. Всъщност днес сутринта говорих с нея и съм сигурна, че можем да постигнем някакво съгласие — каза Джакс с увереността на човек, който приема за безспорна даденост превъзходството на телевизията над печатното слово. — Всъщност онова, което ме интересува в момента е малко предварителна информация. Може дори да направя опит и да я пусна в предаването довечера. Имате ли малко време? Или по-добре ще е да ви черпя един обед?

Дий тъкмо отвори уста да откаже учтиво, когато вратата на библиотеката изведнъж се отвори и към тях, протегнал и двете си ръце напред, се запъти висок, жилест мъж с огромна златиста грива, обрамчваща дребно като на маймунка лице.

— Джакс, скъпа. Казаха ми, че си влязла тук сама. Лицето ти обаче е твърде известно, за да се изплъзне от вниманието на часовите ми. Помислих си, че ще наминеш към мен, но не исках да рискувам.

Той сложи ръце на раменете на Джакс и двамата си размениха три бързи целувки.

При първата си среща с Пърси Фолоус, Джакс бе му лепнала етикета „подскачащо дрънкало“. Но в света на мъжете „подскачащо дрънкало“ не означаваше задължително да е глупак или неспособен да се издигне до висини, от които може да протегне ръка на една амбициозна жена, затова тя зачурулика с приятен глас:

— Помислих, че ще си зает с някой важен работен обяд, Пърси, където — каква случайност — тъкмо се канех да заведа господин Дий, но той тъкмо ми казваше, че си му създавал твърде много работа за такива фриволности.

— Така ли? — каза Фолоус, съвсем леко разтревожен.

— Така изглежда. Той май няма време даже и да гладува на работното си място. А на мен ужасно ми се иска да използвам осведомеността му за серия материали, които възнамерявам да посветя на този конкурс. Това е именно онзи тип инициатива, от който наистина имахме нужда в Мид Йоркшир. Исках и теб да интервюирам, разбира се, но знаеш, че винаги започвам от ниво производство…

Тя е много добра, помисли си Дий, докато младата жена го озаряваше с усмивката си и с едното око едва забележимо му намигаше.

— Така ли? — каза Фолоус. — Тогава значи трябва да отидеш, Дик. Считай веригите си за свалени.

— Но аз съм сам — каза Дий. — Рай в момента е в обедна почивка.

— Никакъв проблем — размаха ентусиазирано ръце той. — Сам ще наглеждам магазина. Тук цари истинска демокрация, Джакс, всеки е готов и всеки може да поеме работата на другия. Върви, Дик, върви, докато съм в такова дашно настроение.

Дий изчисти екрана на компютъра, облече си якето от туид с кожени кръпки на лактите, прихвана лакътя на Джакс със старомодна куртоазия и я поведе навън.

— Къде ще ме водите? — опита се да узнае той, когато заслизаха по стълбите.