Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 47

— Значи ти наистина си падаш по птиците — каза тя на глас. — А ето че аз си помислих, че това ти е легенда. Е, всеки се прави на това, на което може.

Тя видя, че е успяла да му нанесе осезаем удар и би трябвало да усети задоволство, но това не стана.

— Както и да е, все пак е по-добро начало от оня тип, дето каза, че му прилича на Силвър Блейз — продължи тя.

— Моля?

— Силвър Блейз. Състезателния кон в един от разказите за Шерлок Холмс. Тия неща не ги ли учите в Хендън или и това, че си детектив също е легенда?

— Не, опасявам се, че това е вече е истината.

— Така ли? Тогава го докажи.

— Добре — кимна той. — Първо на първо, тази история с Уърдман е поверителна, ясно?

— Поверителна ли? Забрави ли, че именно аз ти дадох Диалозите в ръцете? И сега, само защото ти си измислил кодово име, изведнъж става поверителна.

— Това, което открих по време на моето разследване си е полицейска работа и не мога да го споделям с теб, докато не приемеш поверителността му — каза той, нарочно придавайки на думите си сух канцеларски вид.

Тя помисли малко, после кимна и каза:

— Добре. Дай сега да чуем за какво става дума.

— Първо, всички тези неща за Айнстъбъл, за тропическите рибки и ваканцията в Гърция, са верни. Същото се отнася и за историята на бузукито. Плюс факта, че има свидетел, който може би е видял фарове точно преди катастрофата с мотоциклета. И на гърбицата на моста, пред който е спряла колата на „Автомобилна асоциация“ може би е имало друга спряла кола.

— О, по дяволите! Значи този откачалник наистина ги е убил! — възкликна Рай ужасена.

— Може и да не е. Има много други начини, по които Уърдман може да се е сдобил с информацията и няма начин да се разбере със сигурност дали Айнстъбъл е спрял, за да помогне на някого. Освен това, моят свидетел, който е видял светлините, е склеротик и не може да каже със стопроцентова сигурност какво е ял на закуска.

— Супер! И само за това ме накара да се закълна, че ще пазя тайна?

Със съвсем сериозен тон Боулър продължи:

— И в двата случая е важно да се пази тайна. Ако няма нищо, значи не бива да предизвикваме излишна паника и да викаме, че в района вилнее сериен убиец, не съм ли прав? А ако все пак има нещо такова…

— Да де, да — закима тя нетърпеливо. — Прав си значи и не ми се прави на много отворен… Добре тогава, Шерлок, какво е твоето професионално мнение?

— Моето ли? Аз съм твърде малък, за да имам мнение — отвърна Боулър. — Аз просто прехвърлям нещата на моите шефове и те решават какво да се прави по-нататък.

Докато говореше, той се усмихваше и Рай каза студено:

— С това според мен шега не бива.

— По дяволите, така е! Аз не се смея на това. Просто си мисля за моя детектив инспектор, чиято единствена мисъл в главата е как да се добере по най-безопасен начин до пенсията и умира от страх пред мисълта, че трябва да вземе такова отговорно решение.

— Радвам се да науча, че обществената безопасност се намира в такива грижливи ръце.

— Не се притеснявай. Това не е типично. Трябва да видиш кой седи на върха.