Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 43

С удоволствие отбеляза, че тук няма нищо, струващо си ранното ставане на един млад детектив констъбъл. Откровено казано, за един съден углавен престъпник и вероятен преследвач, Рут всъщност водеше невероятно скучен живот. Той ставаше сутринта, скачаше в старата си таратайка (поправка: тя изглеждаше като стара таратайка, но двигателя й звучеше забележително гладко), подкарваше я към местоработата си, където работеше цял ден. Повечето вечери прекарваше в университетската библиотека, където четеше или си водеше бележки. Личният му живот изглежда се състоеше само от посещения в Сейнт Джон, редки отбивания в ресторант (като това в „Таверната“, мамка му) или кино, винаги сам. Не, това бе определено скучен човек. А Уийлд му бе казал, че има око като на орел. Сержантът бе човек от когото можеш да се възхищаваш и комуто да подражаваш, но не разбира много от птици, мислеше си Боулър самодоволно, гледайки как Рут подкастря розите си с такова внимание, че вероятно не би забелязал изсипването на цял снимачен екип в двора му. Време бе да се размърда преди да е заспал.

Отдалечавайки се от университета, Боулър се отдаде на мисли за Рай Помона. Сега, след като бе докладвал на детектив инспектора за резултата от разследванията си, той се чувстваше задължен да информира и нея. Бе се опитал да се убеди, че снощи тя не е успяла да получи съобщението му. Вероятно Дий, поради мързел или невнимание, а най-вероятно поради най-обикновена неприязън, не й се бе обадил. Той извади телефона, набра библиотеката и поиска да го свържат с читалнята.

Позна гласа й моментално. Тя обаче не можа да познае неговия и като че ли насили паметта си, за да си спомни дори името му.

— А, да. Констъбъл Боулър. Съобщението от снощи? Да, получих някакво съобщение, но имах други планове. С какво мога да ви помогна сега?

— Ами… Помислих си, че ще искате да разберете как върви.

— Как върви? Кое как върви?

— Онази работа с Диалозите, които ми дадохте.

— О-о-о, да. Уърдман от Алкатрас.

Той реши, че споменаването на шегата му за Алкатрас е добър признак.

— Точно така. Уърдман.

— Добре. Разкажете ми как върви.

— Всъщност ситуацията е доста сложна — каза той уклончиво. — В момента бързам. Питах се дали не бихте могли да отделите няколко минути по обяд, да кажем?