Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 301

Серджиус: Защо? Вие сте черпили сила от думите и тяхната конструкция, деструкция и реконструкция цял живот. Човекът, който разбива атома също трябва да носи известна вина за всички последици от това, нали? Милата Рай видя в тези и още много други дребни знаци доказателство, че аз се опитвам да й посоча път, който ще я доведе до пряка връзка с мен.

Джеф: Като убива хора? Нещо не ми е ясно, старо момче.

Серджиус: Това идва после. Най-ясния и недвусмислен знак за нея е бил денят, в който лавицата се обърнала, по време на обиколката в библиотеката. Повечето от вас сте били там, което разбира се, по-късно се оказало от значение. Помните ли случката, господин Дий?

Дик: Разбира се. Бе доста комична ситуация. Всички се пръснаха като пилци, а книгите се пръснаха по пода.

Пърси: Не виждам нищо комично. Мен лично никога не ме е било толкова срам през живота ми.

Броуз: Дори и сега ли, мойто момче?

Пърси: Това едва ли може да се нарече живот, нали? Карай нататък.

Дик: Но какво… о, да. Става дума за OED. Всичките двайсет тома. Как само се срутиха! И това ли е…?

Серджиус: Да. В това Рай не е видяла злополука. Тя е видяла как всички думи в езика се срутват върху елита на Мид-Йоркшир и ги кара да се пръскат като пилци. „В началото бе словото и словото бе у Бог, и словото бе Бог.“ Пътят към връзка с мен трябва — както тя чувства нещата — да води през всички тези думи, но как? Толкова много са, безброй почти… как да прекоси такава огромна дистанция… за такова нещо на нея й трябва карта, която да й посочи пътя… и тогава се сеща как… ами ако именно Английския оксфордски речник е тази карта… ами ако първата и крайната дума от всеки том са нещо като пътеуказатели…? От А до Bazouki, от BBC до Chalipsography, да, но как? И сега, вече си казва тя или си представя, че аз й казвам, тези послания към и от мъртвия имат нужда от пратеници и за да могат тези пратеници да свършат работата, те трябва да тръгват от нея живи и да пристигат при мен мъртви. Всички тези идеи се въртяха в главата й като бесен вихър и може би от тях нямаше да излезе нищо, ако не бе излязла да се поразходи онази фатална сутрин. Колата й се счупи и тя видя камионетката ви да се подмята весело като топка за боулинг по пътя, господин Айнстъбъл.

Андрю: Нищо не мога да разбера. Камионетката ми от другата страна ли е, приятел?

Серджиус: Разбира се, че е. Всичко, което ви трябва е там. След вашата смърт, господин Айнстъбъл, както тя с радост забелязва, тя е почти сто на сто убедена. А след злополуката с господин Питман, за която тя спомогна, но не знаеше дали ще завърши фатално — в края на краищата той можеше да възстанови контрол над мотора си и да си продължи към къщи, псувайки всички шофьорки на света — тя вече бе сигурна, че това е пътя, който съм очертал за нея. И когато вие, уважаема госпожице, излязохте с онази новина по телевизията и практически я подканихте да напише още един Диалог, всичко става съвсем ясно.

Джакс: Какъв материал само! Казахте, че всичко, което ни трябва, го има от другата страна. Компютри! Факсове? Мобилни телефони? Супер! Хайде стига вече сме си губили времето. Да вървим!