Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 303

Дик: О, Боже! Искате да кажете, че бъда запомнен с това? Че съм сериен убиец?

Серджиус: Е, винаги сте искали да оставите своя следа като Уърдман, нали? А и вие сам допринесохте за падението си. Тя нямаше да дойде в къщата край езерото, ако не бяхте я помолили. И не би видяла белега ви по рождение, ако не се бяхте канили да я прелъстите. И полицията никога не би ви вкарала с такава сигурност в схемата, ако бяхте си признали, че сте били в леглото на госпожица Рипли в същия ден, в който е била убита. Това е наистина една забавна ирония. Рай фактически прикрива вашето присъствие там като маха часовника ви, който вие сте пъхнали под възглавницата! Направила го е, защото ви харесва. Но ако полицията го беше намерила и след това ви бе разпитала какво общо имате с госпожица Рипли, кой знае? Може би хода на последвалите събития щеше да бъде съвсем друг. Е, това се нарича съдба… А сега, освен ако няма още въпроси, да започнем качването на борда. Вие сте първи, господа Бърд и Фолоус, тъй като сте в доста неловко положение…

Пърси: От другата страна ще ни разделят, нали?

Серджиус: О, да. Там където отиваме няма нищо Дантевско. А сега вие, госпожице Рипли… чудесно… Господин Айнстъбъл, може би ще помогнете на господин Питман… той е малко натрошен… ще ви хареса там, господин Питман. Много прилича на Гърция. Господин Стийл…

Гладника: А каква е манджата там, приятел?

Серджиус: Амброзия. С чипс… Доктор Джонсън…

Сам: Не знам какво е това…

Серджиус: Просто мислете за него като за полет към скалата, понесени от древния потоп, докторе. Освен това там има един ваш млад приятел, който ви чака. Да. И вероятно има да ви казва някои неща, които може да ви изненадат… Точно така. А сега вие, господин Дий…

Дик: Да разбирам ли, че оттатък ще имаме възможността да се видим с хора, които едно време сме познавали…?

Серджиус: Не се безпокойте. Младия Джони знае, че идвате. И е много развълнуван. Последен, но не на последно място, вие, милорд.

Джеф: О, Боже, хайде стига с тия милордове, а? Доколкото разбирам, тук не му е мястото да се правим на велики.

Серджиус: Може би ще се изненадате каква йерархия цари тук. И разбира се, след като сте свързан…

Джеф: Щом има с какво човек да спортува. Да отблъсквам ли? А така. Тръгваме. Само още едно нещо ме притеснява, както казват в криминалните романи. Всичко това свърши ли работа на Рай? Искам да кажа, през цялото това време вие ли сте я водили? И ако мотива й е бил да се свърже с вас, защо не я чуваме? Или трябва първо да прекара всичките двайсет тома на OED? И в такъв случай не й ли предстои дълъг път? И полицията няма ли да заподозре нещо, след като убийствата Уърдман продължат, макар Дик вече да е тук? Дръж малко по-вляво, старо момче. Не искам да се блъсна в ония скали или каквото и да е там… в тази мъгла нищо не се вижда… о, да, виж… Мъглата сякаш се вдига… сега е… това е… О Господи Боже мой…