Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 300

Дик: Това ми напомня на нещо…

Серджиус: Разбира се. Според мен се сещате за един от преводите на вашия приятел, господин Пен, който той остави да се подмята из рецепцията с напразната надежда да привлече благосклонността на Рай. То е от едно стихотворение, което започва така: „Насъне всяка нощ те виждам…“

Дик: Точно така. А как беше последния стих?

Дума тайна тихо шепнеш ти и клонка цъфнала ми даваш. Събуждам се, но няма цвят и твойта дума съм забравил.

Серджиус: Добре сте го запомнили. Жалко, че паметта на Рай не работеше така добре. Тя излетя от колата, а аз изобщо не бях в състояние да я последвам. Просто се проснах встрани на шофьорската седалка и умрях. И не бяхме край църковен двор, а край стената на някакъв парк и наоколо имаше само голи храсти. Но Рай имаше толкова мощна фалшива памет, че когато прочете този стих, резултат от усилията на господин Пен, тя веднага видя в него един от знаците, които винаги бе търсила. Имаше и още много други. Вие също имате известна вина за това, господин Дий. Вие я запознахте с тази ваша игра, парономанията, и тя далеч преди вие да й кажете за третата стойка с името на Джони, осъзна значението й. Пред нея, или поне така й се струваше, се намираше съвършен пример за това, как можеш да върнеш някого към живота със силата на думите.

Дик: Но ние никога не сме били така с Джони… Отказвам да поема каквато и да било вина по този въпрос… това е само игра… беше.

Серджиус: Разбира се, че беше. За Рай също беше игра, с която да започне. Но преди да оставим вашата игра, господин Дий, трябва да разберете, че онова, което предизвика всичките нейни по-нататъшни действия, бе именно името на играта. В началото бе словото, спомняте ли си? И словото в тоя случай бе ПАРОНОМАНИЯ.

Дик: Не разбирам. Как може едно име… О-о, да…

Серджиус: Май се сетихте. В края на краищата вие също сте Уърдман. Точно така. Опитайте се да преподредите буквите.

Дик: О, Боже… Парономания… Райна Помона! Но не можете да ме вините за някаква си анаграма!