Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 302

Гладника: Стойте! Аз искам да знам какво е имала предвид като е драскала по бедната ми стара глава. Не й ли е достатъчно да ме убие, ами ще иска и да ми се подиграва?

Серджиус: О, да. Това наистина е доста забавно. Трябваше да ви маркира, за да въведе чувство за гравиране върху стомана. Обаче консултантите на полицията го интерпретираха като опит да се напише RIP на кирилица. За кирилицата бяха прави — малко черен хумор от страна на сестра ми — но всъщност тя написа инициалите си, Р. П., както един художник би подписал своя шедьовър. Това бе част от желанието й за потвърждаване на моята защита, за уверение на нейната неуязвимост. Да каже на света, че е тя; дори във вашия случай, Боже Господи, заведи полицията при трупа. Нямаше значение какво прави — тя знаеше, че няма да я хванат, каквито и подсказки да остави.

Сам: И това я оправдава, а? И какви подсказки остави тая крава, след като оправи мен?

Серджиус: Остави книгата отворена на стихотворението за обичаното и изгубено момче. Имала е предвид мен, разбира се. Освен това и шоколада…

Сам: Какъв шоколад, за Бога?

Серджиус: Шоколада беше „Yorkie“. И марката му е отпечатана на всяко парче от шоколада. Тя го е счупила и подредила буквите на полицата над камината. Ако някой бе намерил трупа ви преди шоколада да се стопи, щял е да прочете съобщението.

Сам: Съобщение? Какво съобщение? Някакъв далечен намек за „Шоколадовия войник“? Страшно умно!

Серджиус: О, не! Много по-ясно. Подредените букви образуваха I RYE OK. Това би го разбрал всеки йоркширски корифей на науката. А може би не. Искам да кажа, никой от тях не забеляза, че стилизираното Р в началото на Първия диалог представлява дърво и всред купчината букви, струпани в корените му, има и ябълки. Помона, богиня на плодните дръвчета, спомняте ли си? Още от началото ви е казвала коя е. По-късно вие дори изнесохте цяла лекция на онзи млад констъбъл за това защо man в думата chairman не бива да има род, а изобщо не приложихте това правило към думата уърдман. Но защо трябва да се изненадваме? Дори когато полицията я хвана на място, когато уби вас, господин Дий, пак й се размина. Разбира се, любовта е сляпа и когато онзи млад констъбъл връхлетя в стаята, той виждаше само как вие нападате неговата любима. За щастие на Рай, когато той падна по гръб, издърпвайки ви от нея, си удари така силно главата, че вече не усещаше почти нищо — състояние, което тя подсили като счупи една бутилка в главата му и го ослепи с виното. И след това вече й бе лесно да направи така, че ръката му да намери ножа, който той започна да забива във вас с такова велико усърдие. Не че това бе необходимо. Щяхте да умрете и от първия удар на Рай в стомаха.

Дик: Но защо? Защо го е направила? Щяхме да се любим. Тя се чувстваше така, както се чувствах и аз, сигурен съм в това.

Серджиус: Прав сте. Тя ви харесваше и бе изключително възбудена и тъй като е съвременна млада жена, не виждаше причина да не се възползва от случая. Но естествено, виждайки приближаването на младия мъж, когото наистина обича, тя реши друго. Не е толкова съвременна все пак! После ви видя гол и това бе достатъчно. Но се опасявам, че не вашата вирната карачка, господин Дий, е привлякла погледа й, а големия червеносив белег по рождение, който пресича корема ви към чатала. По-белязан мъж човек от вас едва ли би могла да намери. Това е знак от Серж, каза си тогава тя. Времето за нея спря. Което, разбира се, за нея означаваше, че и за вас скоро ще спре. Не го взимайте лично. Приемете като утешение факта — ако искате, разбира се — че вашата смърт я съкруши повече, отколкото всяка друга. И, разбира се, в нея имаше премия — следствено управление получаваше извършител, заловен на местопрестъплението, смъртта на когото им спестява неудобството и разходите по един процес.