Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 298

Джеф: Тъй като те гледам, бил си мишена за някой касапин. Хей, какъв е тоя шум край реката?

Гладника: Ще ида да видя.

Джеф: Забеляза ли нещо у съветника?

Дик: Освен дупката на врата му ли? Не.

Джеф: Дъха му. Никаква воня. Едно от п_редимствата на това място. Много сензори се изключват. Всички тези рани, няма болка. Няма мирис. Освен това гледаш как онова адски хубаво момиче от телевизията се разкарва почти по нищо и не се дървиш, макар че това сигурно няма да ти се стори като предимство… Ама там наистина се вдига глъчка. Сигурно нещо става. Хайде да отидем и да видим за какво става въпрос.

Дик: Не, още не мога да повярвам. Рай Помона. Но защо…?

Джеф: Без съмнение ще научим всичко едно по едно. Съветник, какво става?

Гладника: Тия двамата дигат аларма. Разправят, че видели нещо в реката. Макар че през тая мъгла…

Пърси и Броуз: Видяхме, видяхме. Това беше лодка, това беше лодка, и в нея имаше някой. Идват да ни спасят. Ура! Ура!

Сам: Прави са, знаете. Ето вижте, как се мержелее през мъглата. Но дайте да не бързаме да привличаме внимание. Не знаем какви планове има за нас оня тип там.

Джакс: Какво ме интересува, ако има мобилен телефон? Ехо-о-о-о! Ехо-о-о-о! Насам, насам!

Андрю: Идва ли някой? Може да ми е виждал камионетката. О, да, и аз го виждам. Но дали е той? Не вярвам. Май е онова девойче, дето му оправих колата. Тя сигурно знае къде е моста. Госпожице! Госпожице! Насам!

Дик: Боже Всемогъщи, прав е. Това е тя. Това е Рай, Рай Помона. Ето, видяхте ли, тя не може да е Уърдман, иначе нямаше да е тук. Рай! Рай! Насам!

Гладника: Аха, мръдни насам малко, моето момиче, искам да си поприказвам малко с теб.

Джеф: Чакайте малко. Много е трудно да се види през тази мъгла. Това наистина изглежда като да е госпожица Помона, но не мога да видя нищо като… такова… като издути гърди. И къде й е онова странно бяло кичурче в косата?

Серджиус Помона: Помона да, но не Рай. Серджиус от същата фамилия. Близнака на Райна.

Сам: Серджиус… Райна… ох, мамка му.

Гладника: Тоя пък какво се смее?

Джеф: Не знам, но е хубаво, че го виждаме малко по-жив. Господин Помона, да не идвате да ни пренесете оттатък?

Серджиус: Да, но преди да акостирам на брега и вие да се качите, може ли да очистим малко от тоя глупав антагонизъм у вас? Лодката не е много голяма, а вие сте доста, така че тя ще нагази дълбоко и никак не ми се иска някой от вас да я залюлее. Повярвайте ми, на никой от вас няма да му е приятно да свърши в тази река. Така че ако имате въпроси, задавайте ги сега.

Дик: Да, аз имам въпрос. Действията на Рай, да убива хора наляво и надясно, имат ли нещо общо с тази катастрофа, в която вие сте загинали?

Серджиус: Тя ли ви разказа за това?

Дик: Да. Всичко започна от косата й. Не съм я питал, но може би е забелязала, че ще ми е интересно да науча, затова тя ми разправи всичко сама, как сте блъснали колата в насрещното движение, как са загинали двама души… и вие, разбира се…