Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 297

Дик: И това определено е била Рай? Госпожица Помона ли беше?

Джеф: Знаеш, че е била тя, Дик. Започваш да си спомняш вече, нали? Както казва съветника, трябва малко да се понапънеш. Когато я видях да насочва пушката срещу мен, просто й казах: „Внимавай, мойто момиче. Пушка не бива да се насочва така срещу човек, защото може да гръмне“. И тя гръмна. Продължавах да си мисля, че това е нещастен случай, когато изведнъж се озовах тук, но след като поприказвах с останалите… Какво да ти кажа? Трябваше да се сетя — младо и хубаво момиче като нея, трепка с клепачите и ми казва със сладко гласче, че се интересува много от нощен риболов, а отнякъде вече беше чула, че имам лодка на Станг Крийк — сигурно от теб го е чула, Дик — не, не ми изглежда вероятно, помислих си аз тогава, не и ако не си е паднала по мен. Не че и това звучи кой знае колко вероятно, но едно време си падаха по мен и един кавалерийски кон не обръща внимание на нищо, освен на маршовата музика! Та ми свирна малко маршова музика и аз като кон вирнах главата! Кой знае — сред природата, хващаме две-три пъстърви, печем ги на огъня, бутилка вино, всичко може да стане. И стана!

Дик: Вярно, че всичко започва да ми се връща, но пак не мога да повярвам. Бяхме пламнали и двамата. Тя ми пращаше всички сигнали. И те просто не могат да бъдат сбъркани с нищо, но въпреки това, аз исках да съм абсолютно сигурен. В никакъв случай не исках да рискувам да си развалим работните отношения, като й дам повод да си мисли, че се възползвам от положението си на шеф. Затова я оставих за малко сама да си помисли, да поизстине, ако това иска, но когато надникнах през вратата, тя бе застанала до прозореца и се събличаше. Е, за това ставаше дума. По-ясно от това не може да бъде, казах си тогава аз. За секунди се съблякох и аз, после, за да бъде всичко леко и непринудено, взех един хляб и един нож… преди това си говорехме, че няма да е зле да си препечем малко хляб на огъня… влязох вътре и казах, че хляб ще си препечем после. Но тя ме гледаше така, сякаш не ме слуша… ъ-ъ, да си кажа правичката, тя май гледаше ерекцията ми… е, бях се възбудил много и тя като че ли гледаше право в него… доста ласкателно, наистина… и тръгна към мен, усетих я как ми измъква ножа от ръката и изведнъж усетих нещо в стомаха си, но, странно, това не беше болка, поне не в началото, а просто много странно и съвсем не неприятно чувство, което се смеси по някакъв начин с желанието ми да я имам, и ме бе притиснала плътно до себе си, и аз усетих как започвам да си отивам. Бях чел в книгите на Чарли Пен за млади жени, които губели съзнание от желание и си спомням как си помислих: „Трябва да кажа на Чарли, че това се случва не само на жени, но и на мъже“, и Рай започна да пищи от страст, поне аз си помислих, че е от това, макар да ми звучеше като че ли малко по-пронизително, после изведнъж като че ли някой ме сграби изотзад и ме дръпна на пода, и след това вече нямам представа какво е станало…