Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 295

Сам: Боже Господи, чуйте го само! Всичко свърши, старо момче. Всичко това принадлежи към някакво друго измерение. Тук всичко е край, финито, капут. Ще видиш това езеро, за което непрекъснато дрънкаш, само ако тръгнеш по течението нагоре, но без гребла… Ох, мамка му, тая пак идва. Аз изчезвам.

Джеф: Бедното момче, много лошо му понася. Никога не можеш да бъдеш сигурен как ще го приемат хората. Лично мен ме крепи да си спомням как бяха нещата. А той полудява като ги чуе. Затова не може да понася Джакс. Тя иска да говори само за миналото и за нищо друго. Джакс, скъпа, как си? Я виж кой е дошъл!

Джакс Рипли: Дик, това ти ли си? Много се радвам да те видя. Моята новина за Уърдман още върви ли? А права за филмиране? Или поне телевизионни сериали. За това поне става. Коя са избрали да играе мен? Божичко, дано да не е оная, дето играе в Ийст Ендърс, онова момиче с косата. Знам, че на ръст е колкото мен, но за всичко останало е абсолютна нула. Тази уста…

Дик: Не мога да кажа. Джакс… какво стана… съжалявам.

Джакс: Съжаляваш? Не е кой знае какъв комплимент. Спомням си, че го харесвах едно време.

Джеф: Той е още малко объркан.

Джакс: Не ми трябва тогава. Освен ако не си успял да прекараш някой мобилен телефон. Не? Така си и мислех. Господи, какво не бих дала за един мобилен телефон? Ще се видим по-късно, Дик. Чао.

Джеф: Прекрасно момиче. Тя, знаеш, веднъж ме интервюира. Помислих си защо да не опитам с нея след това и нещата бяха тръгнали много добре, когато тоя шибан телефон изведнъж иззвъня. А ти? Тя май много ти се зарадва. Да не би да си я…

Дик: Не съм сигурен… Май си спомням нещо… но не съм сигурен…

Джеф: Нещо май не става при теб, а?

Дик: Опитвам се да схвана всичко това. Ние сме мъртви, нали?

Джеф: Позна от първия път, стари приятелю. Да, няма как да се скрием от това. Точно такива сме. Мъртви.

Дик: И това място тук…

Джеф: Мислил съм много по това. Заключение — това не е място, а по-скоро някакъв вид състояние. Не като Мисисипи… макар че човек като гледа тая шибана огромна река… но както вече ти казах, и тя не е истинска река… по-скоро нещо като визуална метафора… пфу, и аз започнах да говоря като критик… но разбираш какво искам да кажа… това помага на нашето съзнание да възприема нещата… като онзи тунел, дето си го видял като си умирал… отначало е малко трудно да го схванеш…

Дик: Но на мен ми се струва, че ти си го схванал по-добре от всички останали, Джеф. Защо е така?

Джеф: Вродено ми е, предполагам.

Дик: Искаш да кажеш, защото си благородник?

Джеф: Боже Господи, не. Това са пълни глупости. Просто защото, как да ти кажа, аз съм свързан, знаеш. Нещо като божествена връзка.

Дик: Искаш да кажеш, че си Бог?

Джеф: Разбира се, че не. Не говори такива неща. Един от прадедите ми е пострадал здравата за такива думи едно време. Не, но аз съм семейство, така да се каже. Нещо като четвърти братовчед. Става дума за падналите ангели, разбираш ли? Някои от тях избрали да се превърнат в хора, вместо да прекарат цяла вечност в ада. Труден избор, бих казал. На земята тази връзка не ти помага кой знае колко, но тук изглежда дава възможност на нас, потомците, да хващаме вътрешната същност на нещата. Не че знам нещо повече от това, че съм тук и тук ще остана докато всички сме тук, а след това ще прекосим оттатък.