Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 294

Сам: Радвай се докато можеш. Защото болката започва именно когато започнеш да си спомняш. О Боже, ето че отново започва. Може да сме напуснали сцената, но още имаме фантомни болки.

Пърси Фолоус и Амброуз Бърд: Здрасти, Дик.

Пърси: Как са нещата там? Кой седна на моето място? Очаквах да си ти.

Броуз: Едва ли ще е той, когато е тук с нас, нали?

Пърси: Знаеш какво искам да кажа.

Броуз: Само защото способностите ми да интерпретирам надвишават твоите да се изразяваш. Какъв библиотекар си бил, за Бога, не мога да си представя?

Пърси: По същия начин, по който такъв некадърник като теб е станал Последния актьор-директор, смея да кажа. Къде отиваме?

Броуз: На разходка край реката.

Пърси: Ама сутринта нали бяхме на разходка покрай реката?

Броуз: Тогава това беше твой избор. А сега е мой и аз избирам да се разходим отново там. Пък и без това няма къде другаде. Хайде, какво се дърпаш?

Пърси: Не ме ръчкай. Ако пак почнеш да ме ръчкаш, обещавам че аз пък ще се дърпам.

Дик: Исках да кажа нещо, но те не ми дадоха възможност. И защо ходят така близо един до друг?

Джеф: Ами те така дойдоха, нещо като съединени. И по какъвто начин дойдеш, по такъв ще си останеш, както изглежда, поне докато не прекосиш реката. Например, сигурно вече си забелязал, че се налага да си придържам главата.

Дик: Да, извинявай много…

Джеф: Лош навик е това, непрекъснато да се извиняваш.

Дик: Но бедната ти глава…

Джеф: Знам. Но виж какво, стари приятелю, ти си целия в кръв и аз не ти се извинявам, нали?

Андрю Айнстъбъл: ’Звинете господа, но търся мост. Не бихте ли ме упътили дали е надолу или нагоре по реката? Имам домашно повикване и трябваше да съм там… не си спомням точно кога, но знам, че ме чакат.

Джеф: Опитай нагоре, старо момче.

Дик: Кой, за Бога, беше този.

Джеф: На земята този работеше в АА. Още е нещо объркан, макар че дошъл тук най-рано от всички нас. През цялото време търси мост.

Дик: Мост ли? Тъй като го гледам е готов направо да я преплува.

Джеф: Не става, старо момче. Не, всъщност той така е дошъл — мокър. Иска да намери този мост, защото там си е оставил камионетката.

Дик: Доста смущаващо. И отнякъде непрекъснато се носи музика…

Джеф: О, да, това е младия Питман. Лежи по цял ден на брега и свири на бузуки. Изглежда напълно доволен и не може да изплаши рибата, защото май изобщо няма никаква риба. Неприятно. Знам, че всичко това не е истинско — не в реалния смисъл — но след като си направил не-истинска река, погрижи се да я напълниш с не-истинска риба. А вместо това имаме тази странно оцветена мъгла. Нещо като пурпур. Прилича ми на смог, сякаш някъде наблизо има голям завод с големи комини. А това означава замърсяване с голямо З. Точно това ми харесваше в езерото. Потока се вливаше в него директно от планините. Няма какво да ти бълва химикали и изпражнения във водата. Липсва ми, знаеш. Надявам се, че ако минем оттатък, може би ще успея да намеря някое местенце да заметна кордата и да хвана нещо различно от някой стар чепик.