Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 292

— Как вървят нещата, момко? Как си? — поинтересува се Дебелака, присядайки на крайчеца на леглото, което отвърна с възмутен писък като ощипана мома.

— Мисля, че съм добре, сър — отвърна Хат.

— Ще бъде добре след няколко седмици — каза твърдо Паскоу.

— Няколко седмици? — смая се Далзийл.

— Не, честно, мисля, че ще изляза преди това — каза Хат.

Далзийл се наведе да го огледа по-отблизо, после поклати глава:

— О, не — каза той. — Детектив главния сержант е прав. Най-малко две седмици. А след тях още две за възстановяване.

— Не, наистина… — опита се да възрази Хат, стреснат от внезапния обрат.

— Няма наистина — пресече го Далзийл. — Виж к’во, мойто момче, докато ти си тук вътре, за всички там навън ти си ранен герой. Затова ще стоиш тук вътре, докато официално го узаконим. След това, когато наистина излезеш, ония дето мрънкат защо е трябвало да намушкаш Дий Дивака, да си мрънкат колкото си искат. Не могат да пипнат един герой и с пръст.

— Защо е трябвало да го намушкаш тринайсет пъти, Хат? — попита Паскоу.

— Не съм броил — отвърна Хат. — И може би не е трябвало, но исках.

— Първата част е добър отговор, втората — много лош — каза Далзийл. — Най-добре е без отговор изобщо. Най-хубаво е да изглеждаш бледен, да се намръщиш леко от болка, после да кажеш, че всичко ти е мътно и всичко, което си спомняш, е било как онова чудовище се опитва да убие това безпомощно и невинно девойче. Знаел си само, че трябва да го спреш, макар и с цената на живота си. Това ще им хареса много.

— Да, сър — каза Хат. — Сър, а Пен?

— Какво Пен?

— Той нали осигури алиби на Дий за убийството на многоуважаемия, забравихте ли?

— Може да е объркал датите. Може да е направил услуга на приятеля си. А може и да ни е баламосал и за това какво е правил през останалото време. Не се притеснявай за това, момко. Остави Чарли Пен на мен.

— Да, сър — кимна Хат, затваряйки очи за момент с бегла гримаса.

— Добре ли си? — попита го Паскоу загрижено.

— Да — отвърна Хат. — Не знаех, че е толкова трудно да си герой.

— А също и скъпо — каза Далзийл. — Първата поръчка е от теб в „Черния бик“ като се върнеш. Хайде, Пит. Момчето трябва да си почине, а ние с теб имаме работа.

* * *

Вън в коридора, Паскоу каза:

— Трябва ли наистина да се притесняваме за Пен?

— Само ако си мисли, че не трябва да се притеснява от мен… А! Каква е тая работа, бе? Тука не беше ли забранено да се тича?

Вратата в края на коридора се бе отворила рязко, за да пропусне забързаната Рай Помона. Изглежда нямаше намерение да спира, но Далзийл бе пречка, която трудно може да подмине човек.

— Чух, че е буден — каза тя задъхано.

— Буден, бодър и пита за теб — усмихна се Паскоу.

— Добре ли е? Ама наистина добре?

Тя говореше на Далзийл. И правилно, помисли си Паскоу. Аз ставам за утешение, но опре ли работата до убеждение, не можеш да потърсиш друг, освен Далзийл.

— Нищо му няма, мойто момиче. Малко още е слаб, но само като те види и мъртъв да е пак ще скочи. А ти? Ти как си?

Тя беше добре. Даже, с тази златиста кожа, зачервена от тичането и с пищната си кестенява коса с посребреното кичурче леко разрошена, приличаше на Аталанта от онази предрафаелова картина, отклонила се от надбягването за златните ябълки на Афродита. Само дето на картината бяха нарисувани само три, а ако отклонението бе предизвикано от Анди Далзийл, художника би трябвало да нарисува цяла кофа.