Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 290

Но след малко. Паскоу продължаваше да говори:

— И ония неща, дето ги крещеше… — Детектив главния инспектор поклати глава, сякаш не му се вярваше.

— Какви неща?

— Не се бой, всички са записани и документирани, за да се използват срещу тебе като се върнеш на работа.

Добри думи. Добър е този Паскоу. Маниери на добра болногледачка. Трябвало е Джи Пи да стане. Но не Джорджи Порджи, не, не го виждаше като такъв.

— Тази сутрин сержант Уийлд каза, че пак си се върнал при нас. Каза още, че си питал за госпожица Помона.

Уийлд. Който знае какво мислиш преди да си го помислил.

— Сержанта каза, че била добре — каза той.

— Добре е. Няколко драскотини и натъртвания, нищо повече.

— Нищо?

— Нищо — натърти Паскоу. — Ти успя да стигнеш навреме, Хат. Не е имал време да й направи абсолютно нищо, повярвай.

„Иска да ми каже, че онова копеле не я е изнасилило — помисли си Хат. Защо не ми го каже направо?

Може би защото не го запитах направо.

Е, и какво ако Дий я беше изнасилил? Каква щеше да бъде разликата?

За мен или за нея — запита се той с ядно отвращение. — Огромна за нея. А на кого му пука за мен каква ще е?

Това е защото съм болен, затова се опитвам да убедя себе си. Когато човек е болен, мисли като егоист.“

— И тя ли е в болницата? — попита той.

— Ами. Стоя една нощ под наблюдение. После се самоизписа. Изглежда болниците не й понасят.

— Да, едно време е преживяла тежки неща… затова сигурно не й се мотае по болници…

— Не знам дали е така, защото идваше всеки ден — каза Паскоу, ухилен до уши. — И доколкото знам, сутрин като стане и вечер преди да си легне, звъни да провери дали си добре. Така че може да махнеш този израз на пренебрегнат герой от лицето си. Хат, това момиче е голяма работа. Докато вие сте се търкаляли с Дий по пода, то е счупило бутилка вино в главата му. Според нас, от това той си е изтървал ножа, но се е опитал да ти пръсне мозъка с онази кристална касета, тежаща цял тон. Тя му я отнела и после опитала тежестта й на неговата глава. Страхотно момиче.

— И аз напипах ножа — каза Хат, свивайки вежди в усилието да си спомни. — И… какво стана с Дий? Дали е…

— Мъртъв е — отвърна Паскоу тихо.

— Мамка му.

— Спестява ни разходите по процеса — каза Паскоу. — Спестява и на Рай травмата да излезе като свидетелка по него.

— Така е.

— Е, ще има разследване, разбира се — продължи Паскоу с лековат тон. — Винаги се прави такова, когато има смъртен случай с участието на полицейски служител. Но няма какво да се притесняваш, това е само формалност.

— Да — отвърна Хат.

„Знае много добре, както и аз, че в днешни дни няма такова нещо като формалност — помисли си Паскоу. — Убит е човек, участвал е полицай, майната им на обстоятелствата, вилнеят какви ли не потери — от защитниците на човешките права, до разни религиозни откачалки и анархисти от типа «всички да вървят на майната си», чакащи с нетърпение да заблъскат по различните си тъпани с надеждата, че когато какофонията свърши, една полицейска кариера ще остане на паважа смъртно ранена.“