Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 291

С малко повече късмет, медиите ще нададат тържествуващ рев, който да заглуши недоволниците. Уърдман е изтрит. Убиецът на най-малко седем души, най-сетне е убит. Млад полицейски служител спасява живота на млада дама. Плъзват романтични слухове. Това момче заслужава медал!

Паскоу се надяваше да го постигне. Едно нещо, което нито една от заинтересуваните страни не бе видяла, бе онази стая в Стангкрийк Котидж, както той я бе видял, когато най-сетне връхлетя през вратата.

Навсякъде кръв. Хат, ранен в хълбока и в главата, лежи по гръб на пода. Голото момиче, оплескано цялото в кървава слуз като древна жрица на смъртта, коленичило до него и взело в скута си потъналата му в кръв глава. И Дий, проснат върху парономанията като жертвен вол с толкова много рани по тялото, че кръвта от тях го покрива целия като с кърваво наметало, и по това наметало, също като звезди по някакво извънземно червено небе, и по пода като някакъв адски Млечен път, блестят плочките с букви, понесли свое тайнствено съобщение за всеки, който може да чете.

Всеки неутрален наблюдател би помислил, че именно Дий е жертва на маниак.

Далзийл, който бе пристигнал минута след Паскоу, бе схванал всичко само от един поглед.

След като повикаха линейка и се погрижиха за Хат и Рай доколкото можеха, Дебелака каза:

— Да опитаме малко изкуствено дишане.

— Ами, сър, той си е отишъл вече — каза санитаря с авторитета на човек, виждал толкова много катастрофи, че не им знае даже броя.

— Дори и така да е, не искам хората да кажат, че не сме опитали — каза Дебелака твърдо. — Пит, ела да помогнеш.

Паскоу знаеше какво правят. То се наричаше аранжировка на местопрестъпление. Наричаше се още да направиш така, че когато следователите седнат да разсъждават в някоя уютна заседателна зала с ослепително бели бележници пред себе си, на които да си водят бележки и кани кристална вода, с която да си намокрят гърлата, когато пресъхнат от задаване на твърде много прашни въпроси, никой да не може да представи снимка на кланица.

Разбира се, нямаха начин да променят протокола на патолозите. Но вербалното описание на раните, обвито в медицинската терминология или дори снимки на измития труп на циментовата маса в моргата, не биха могли да предадат онова, което и двамата бяха видели в Стангкрийк Котидж.

Тези мрачни мисли се разсеяха от шумно раздвижване в коридора.

— Къде го криете? — викаше един познат глас. — Тука? По тихо ли, викаш, мойто момиче? Виждал съм повече симуланти, отколкото ти мокри сънища.

Вратата стремително се отвори и Далзийл като че ли изпълни цялата стая.

— Знаех си аз. Станал и говори. Нищо чудно, че на болницата не й стигат леглата, като има симуланти като теб да ги запълват.

Зад него пърхаше възмутената сестра, опитвайки се да влезе, докато Далзийл не й пресече намеренията, затваряйки вратата.