Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 287

Защото вече бе съвсем ясно, че проблясъка всъщност е бил предизвикан от фаровете на кола, весело подскачаща като топка за боулинг по черния път, заобикалящ езерото и водещ към къщата. Имаше и звук — клаксона пищеше така, сякаш новопристигналия искаше цял свят да разбере, че пристига. И най-накрая, дори и от това разстояние, тя успя да познае във возилото спортната кола на Хат и се усмихна на това, колко уместно е било сравнението й с топка за боулинг. Само че сега вече не приличаше на подскачаща, а на летяща топка за боулинг, докосвайки разровения път само за да се възнесе наново обратно, да прелети няколко метра и отново… Каква е тая спешна работа, накарала Хат да тормози така любимото си MG?

Каквато и да бе, тя означаваше края или поне отлагането на едно може би приятно прекарване.

Подготвяйки унила гримаса на лицето си, тя се извърна да си вземе дрехите и да се облече.

Но това, което видя я накара да замръзне на място.

Дий вече бе вътре. Бе влязъл достатъчно навътре, за да стъпи върху разтворената на пода игра. Той също бе чисто гол — бе разперил широко ръце и в лявата си стискаше нещо — тя не можа да познае какво точно — защото в дясната си стискаше тънък и дълъг нож. И тя усети как погледа й пада надолу към чатала му, където пениса му стърчеше напред над русо валмо косми.

Клаксонът на колата пищеше вече с всичка сила, фаровете сигурно се виждаха през мътното стъкло зад нея, Хат беше вече кажи-речи тук, но щеше безвъзвратно да закъснее. Вперила омагьосан поглед в зловещата фигура пред себе си, тя разбра без да се усъмни нито за миг, че той щеше безвъзвратно да закъснее.

* * *

MG-то стигна на около петдесетина метра от къщата, когато се тръшна в дупка, която дойде твърде много за твърдото му окачване и то не можа да я отхвърли обратно нагоре. Двигателят изхърка за последно и заглъхна. Но тишина не последва.

Хат чу писъците вече докато изхвръкваше от колата.

Викайки нещо, без да знае какво точно, той се спусна към къщата, чиито прозорци потрепваха с мътночервена светлина като къщичката на Баба Яга в тъмната гора.

Зад него, бързо наближавайки езерото, проблеснаха още един чифт фарове и веднага след това долетя вой на сирени. Идваше помощ, но за Хат тя беше толкова безсмислена, колкото и молитвата над мъртвия човек в удобното лоно на религията. „Продължавай да пищиш — помисли си той. — Продължавай да пищиш!“ Писъците й бяха най-ужасното нещо, което бе чувал, но поне знаеше, че докато ги чува, Рай е жива.

През мътното стъкло той забеляза двете вкопчени една в друга фигури — една от ръцете бе вдигната високо, в нея имаше дълъг и тънък нож, проблясващ в червено…

Той бързо заобиколи къщата, връхлетя през вратата без да я отваря, сякаш бе направена от картон и се озова вътре.

Смъртнобледи на потрепващата и намаляла вече светлина от огъня, двете голи фигури се бореха в средата, здраво сплетени над парономанията, като че ли това бе тепих, от който не бива да излизат. Лъвският стол бе обърнат, бе се подпрял на решетката на камината и облегалото му бе започнало да се овъгля. Но всичко това Хат не видя, защото цялото му внимание бе съсредоточено върху високо вдигнатия нож… ножа, от който вече капеше кръв…