Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 285

— А сега, ако играехме поетичната, където пресичането на дума с друга дума, която да следва или да предхожда първата в някое стихотворение, чието заглавие, разбира се, трябва да бъде точно цитирано, бих могъл да спечеля хубави точки, като пресека радост с алена.

— Блейк — каза тя. — Така че сега аз мога да направя същото, като пресека твоята тайна с моята любов.

— Пак Блейк. Отлично.

— Всъщност имах предвид Дорис Дей.

Той отметна глава и се разсмя, тя също, но някакси, вместо да охлаби сексуалното напрежение между двамата, каквото бе намерението й, този споделен смях като че ли прехвърли още една абордажна кука помежду им, сближавайки ги още повече, затвърдявайки удоволствието, което всеки от тях изпитваше от компанията на другия, без ни най-малко да намали току-що откритото физическо привличане.

„Защо не — помисли си тя. — Аз съм свободна, необвързана и поне в обозримо време не смятам да се обвързвам. Така че, защо да не си понабера малко розички докато мога?“

Но тогава й дойде на ум за бъдещата й работа рамо до рамо с Дий. Дали ще се промени нещо? Тя усещаше, че може да разчита на него нещата да си останат същите, ако това е желанието й. Да, беше сигурна в неговата дискретност и въпреки това дали и най-твърдата дискретност би могла да устои под проницателния взор на Чарли Пен? Мисълта за тези всезнаещи очи, този снизходителен гримус, и двусмислени подмятания, не й бяха никак приятни.

Освен това в съзнанието й, въпреки неподправената увереност, че е напълно свободна и необвързана, изплува и образа на Хат Боулър.

* * *

Който в момента, измъкнал се от движението летеше по тесния междуселски път с такава скорост, че овцете, кротнали се на паша покрай него, едва имаха време да вдигнат глави, а него вече го нямаше там и само няколкото облачета изгорели газове им подсказваха, че не са сънували. Все още зад него на известно разстояние, но носещ се с по-голяма — вече бе извън града — скорост, идваше Паскоу, а още по-назад от него, хвърчеше патрулната кола, с включени сирени и буркани, която бе минала да вземе Анди Далзийл от „Черния бик“.

В този момент телефона му иззвъня и Дебелака попита:

— Къде си, Пит?

Паскоу му каза.

— А Боулър?

— Още не го виждам.

— Ами стига си карал като баба! Стигни го най-сетне! Ако момчето нещо пострада, лично ще те държа отговорен.

— Аз се притеснявам повече да не пострада Дий, когато Хат стигне там.

— Той ли? След като стана ясно, че той е Уърдман, изобщо не ме интересува! — викна Далзийл. — Не, цялото ни внимание трябва да е към Боулър. Още някоя и друга година, докато отупаме от него това колежанско образование и ще стане чудесно ченге… Какво правиш с това нещо, бе, мамка му? С педали ли го караш?

Последните два въпроса, сети се Паскоу, са отправени към шофьора на патрулната кола, но той също усети силата им и натисна газта още по-здраво така, че същите овце, които малко преди това бяха обезпокоени от преминаването на малката MG, отново наостриха уши, но тъй като бързо се учеха — противно на общоприетото мнение за тях — този път не вдигнаха глави.