Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 284

* * *

И някъде много далеч, все още в периферията на света, Хат Боулър караше малката си кола всред следобедното движение като луд, докато в същото време, на известно разстояние зад него, Питър Паскоу се носеше в същата посока, загрижен много повече за неговия живот и крайници, както и за този на останалите участници в движението.

* * *

Цепениците в огъня горяха бързо, оформили купол, после се срутиха в купчина ярки въглени, чиято сърцевина пулсираше от всепоглъщащата топлина.

— Страхотен огън за филийки — промърмори Рай. — Когато бях малка, спомням си как стоях пред огъня като сега и всички си препичахме дебели филии бял хляб докато почти почернеят, после ги мажехме с масло докато то попие в хляба. Сетих се за това и когато идвахме миналия път…

— Препечени филии — повтори като ехо Дий. — Да, чудесно би било. После, може би. Като свършим играта.

И той хвърли още дърва в огъня, и скоро след това семената на топлината отново избуяха от пепелта, за да се превърнат в огнени езици, които обхванаха тези нови дърва така, че те започнаха да помръдват, да съскат и стенат, а през това време огъня всред тях ставаше все по-горещ и по-горещ, докато в стаята започна да става вече непоносимо горещо.

Дий си съблече горнището на анцуга, за да остане по тениска, която се изпъна по един неочаквано мускулест и атлетичен торс. Рай последва примера му, издърпвайки пухкавия вълнен пуловер, който бе навлякла, през главата си. Чак когато грубите вълнени нишки бръснаха лицето й, тя се сети че отдолу няма нищо друго, освен тънкия копринен сутиен, с който бе на погребението. Или може би се престори, че се е сетила именно в този момент? Разбира се, нямаше никаква ясно доловима пауза в движението й, докато изтегляше пуловера през главата си изцяло и го пусна до стола, след което се наведе и направи думата радост.

Дий нито отклони поглед, нито се взря с копнеж в гърдите й, а само кимна като че ли одобрително и каза: