Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 271

Макар че, както се разбра, той повече би предпочел да седи от която и да е страна на Амброуз Бърд.

Това бе една от онези мисли, на които на човек изведнъж му се струва, че ги е изрекъл на глас и той се огледа виновно, но никой не гледаше към него възмутено. Дик Дий седеше в другия край на реда, вперил неподвижен поглед в амвона и изражението му можеше да се нарече ту съсредоточено, ту печално. До него бе седнала помощничката му, Рай Помона. Чието присъствие може би бе истинската причина за горещото желание на младия Боулър да дойде на погребението. Той бе останал с впечатлението, че нещата в тази насока, от времето на тяхната злополучна екскурзия до Станг Тарн, се развиват добре. Ако бъдеше помолен, можеше да даде някой и друг мъдър съвет на детектив констъбъла. Полицейската работа прави добро впечатление на някои цивилни, особено в случаи като този, включващ мистериозни съобщения и гатанки, и неочаквани обрати и завои. Той не се съмняваше, че Боулър, съзнателно или подсъзнателно, вече е използвал този даден от Бога обрат, за да сподели повече информация с момичето, отколкото един млад детектив би трябвало да споделя. Особено такъв, който работи за Дебелия Анди, чийто възглед за даване на информация на цивилни бе „казвай им само толкова, колкото трябва, а на тези некадърници много не им трябва!“ Но когато си млад и влюбен, дори и слон като Далзийл може да ти се стори мравка.

Имаше и още една пречка, която бе трудно да се преодолее, защото бе непредвидима. Онова чувство, че си нещо специално, което започваш да изпитваш след като си бил допуснат до същинската кухня на следователската работа, беше много деликатно нещо. Но това бе тънък лед и ако на твоята довереничка се наложи да се сблъска с грубата действителност на даден случай, доброто впечатление бързо може да се превърне в отвращение.

Рай Помона бе минала по този тънък лед два пъти едно след друго — първия път и най-жесток сблъсък, когато е присъствала на намирането на трупа на Пайк-Стренглър, последвано кажи-речи веднага след това от убийството на Пърси Фолоус и Амброуз Бърд, което, макар връзката й с него да не е била толкова пряка, сигурно здраво е подсилило ефекта от оня ден в Стангдейл.

Така че сега, мислеше си Паскоу, бедния Хат сигурно вече разбира, че откровенията, до този момент изглеждали ключ към сърцето й, са просто нежелани напомняния за неговата друга страна, от която тя иска да се избави.

Ако младия детектив констъбъл го помолеше, той сигурно щеше да му каже нещо от рода на: „Ако тя наистина те харесва, Хат, ще го преодолее и макар да не харесва онова, което правиш, тя ще те уважава за това, че го правиш.“

Но това, както и всички мъдри слова, бе банално, затова той го запази за себе си, макар да забеля как очите на Хат не се отделиха от Рай, която, след като проповедта свърши и опечалените се събраха около гроба, разговаряше тихо с Дий. Добре поне, че не бяха обект на енергичното внимание на медиите, които бяха разярили Линда Лъпин на погребението на брат й толкова, че тя бе излязла с официално оплакване за „безчувствено поведение, граничещо с нарушение на човешките права“. Резултат — комбинация от редакторски диктат и полицейско присъствие, което държеше башибозушките орди на почетно разстояние.