Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 270
Реджиналд Хил
Паскоу прелистваше страниците, оставяше ги да се отварят самички и изведнъж видя, че чете думи, които наскоро бе чел.
Псалм 27, към който Уърдман май бе толкова привързан и в който (ако Потъл бе прав) бе намерил уверението, че щом действа по указания от Оня свят, значи е неуязвим.
Обаче думите (както му подсказа отличната му памет) не са същите. В Библията псалма бе озаглавен Псалом на Давид, докато тук в този псалтир заглавие бяха само първите две думи от латинския оригинал — Dominus illuminatio. Не, не от оригинала, разбира се. Латински превод от еврейски.
Странно нещо са това думите. И имената. Да вземем Чарли Пен. Кръщелно име Карл Пенк. Карл Краута. Колко ли боли да ти запратят собственото име в лицето с такава насмешка? Като неговия поетичен герой, Хайне. Кръстен Хари. И са го подигравали с възгласа, с който подкарвали магаретата. Докато не го променил, а заедно с него и религията си. Но не можеш да промениш белезите вътре в теб.
Или Дий. Още един с проблеми. Орсън Ерик. Това са имена, които малките диваци моментално долавят в игрите си. Но поне все пак са успели да му дадат инициалите, дето по-късно са му оставили вратичка за измъкване. OED. Дик Речника. Какъв ли багаж е взел със себе си докато се е измъквал през тази вратичка?
Да можеше и той така да се измъкне от Рут. Тук няма игри с имената, ако изключим умалителното от Франсис на Франи. Но той все още си спомняше стихотворението, казано от него на погребението на Джонсън: „… Има смразяваща тайна, скрита в думите твои… всред камъни, коренища“ и как очите на декламатора бяха потърсили неговите с едва доловимо подигравателно огънче, леко слагайки ударение на коренища.
Или да не би така да му се бе сторило? И този негов опит да долови нещо смислено в тези игри с имената, дали не беше симптом на личната му парономания? В края на краищата смяната на нежелано име с друго беше нещо обикновено. Нямаше нужда да търси далеко — младият мъж, трогателно вярващ, че ходенето на погребения на убити жертви е задължение на всеки добър детектив, работеше рамо до рамо с него. При нормални обстоятелства сигурно би било дразнещо да се обръщат към някого, който се казва Боулър, с името Хат, но когато истинското ти име е Етелбърт, тогава го приемаш с огромно облекчение. Освен това има и други, по-лични и интимни форми на промяна на имената, както например Джакс (ето още един пример) е викала на Хедингли Джорджи Порджи. Което съвсем не означава, че Боулър или детектив инспектора трябва да бъдат включени в списъка на заподозрените!
Макар че като помисли човек, начина, по който Джордж Хедингли бе успял да запази връзката си с Рипли, демонстрира онова, което на един човек от следствена служба няма защо да се демонстрира — че от всички животни, човек е най-непроницаемото и най-непредсказуемо.
Пищната проповед на викария най-сетне наближи края си. Според него, ако някой човек някога е заслужавал да седи от дясната страна на Бог, то това несъмнено е Пърси Фолоус.
