Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 268

— Да, супер — отвърна Хат, за когото да довършиш някому книгата, е също толкова привлекателно, колкото и да му довършиш супата. — Поздравления.

— Благодаря, господин Боулър. Виждам, че ме разбирате. Хората могат да си кажат, че е малко странно, че съм толкова щастлив след като неотдавна загубих толкова скъп приятел, но изглежда смъртта на Сам преобърна живота ми наопаки. Изведнъж започнах да виждам пред себе си път, който има форма и значение. Изглежда така, сякаш е трябвало да стане именно така, като че ли там има някой, може би дори самия Сам, който ме харесва и се грижи за мен. Тази сутрин първата ми работа бе да се отбия на гроба му, да му поднеса благодарностите си и за известно време ми се струваше, че съм там някъде с него и двамата си приказваме както едно време.

Хат надникна в очите на Рут, блеснали с огъня на новия живот и едва се удържа да не каже: „Ами дай тогава да го уредим тоя въпрос за постоянно.“ Вместо това каза:

— Супер. А сега моля да ме извините.

Той се извърна към рецепцията и видя, че Рай и Пен като че ли приключваха или поне тя беше приключила с него.

Писателят се отдалечи от рецепцията и докато минаваше край него, му намигна окуражително.

Рай тъкмо се прибираше обратно в офиса. Той я повика по име, но тя не се обърна. Хат застана до рецепцията и я загледа през отворената врата как сяда на бюрото си.

На рецепцията имаше лист хартия. Той сведе поглед и прочете какво бе написано на него.

Отивам си

В гръдта ми погуби животът нерад лъжовната радост на тленния свят. Омраза не сещам към земното зло и чуждата болка, и мойто тегло не може да схване сега мисълта, и жива е в мене едничка смъртта.

Поне не приличаше на сексуален тормоз, освен ако тия литератори си нямаха свой собствен еротичен код. Вероятно умника Паскоу и неговите странни приятелчета от университета щяха да измъдрят нещо от това тук, а също така и от еуфорията на Рут.

Той вдигна очи от стихотворението.

Седнала зад бюрото си в офиса, Рай го гледаше.

Той отново я повика по име, тя протегна идеално оформен крак и ритна вратата.

Глава четиридесет и пета

В деня на погребението на Пърси Фолоус библиотеката бе затворена.

Официално, това бе направено, за да се даде възможност на колегите му да отидат на погребението.

— Невярно — каза Чарли Пен на Дик Дий. — Направено е да се принудят колегите му да отидат на погребението.

— Мисля, че този път цинизма ти не улучва целта, Чарли — отвърна Дий. — Пърси имаше много добри качества, както като мъж, така и като библиотекар. Наистина ще липсва на хората.

— Ами-и? — проточи недоверчиво Пен. — Добре, както и да е, но е адски кофти. Не мога да работя у дома и да слушам всички тези трясъци, гърмежи и състезания чий дръжкофон е най-мощен. Освен това след като погребението е в един, защо трябва да я държите затворена цял следобед?