Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 25

— И ако се окаже, че човека от „Автомобилна асоциация“ е прекарал отпуската си в Корфу?

— Мога да ти измислям възможни обяснения до довечера — отвърна той отегчено. — Но какъв е смисъла? Ключовият въпрос тук е кога се е повил последния Диалог в Газет. Не ми се вярва да са толкова организирани, че да го установят с точност, но някой все пак може да си спомни нещо. Аз ще взема да им се обадя, а ти през това време…

— … продължи да четеш тия тъпи глупости — прекъсна го Рай. — Добре де, ти си шефа тука.

— Така е. Но това, което исках да кажа беше „а ти през това време вземи да размениш няколко приятелски думи с твоя поклонник орнитолога там.“

Той хвърли поглед към рецепцията, където бе застинал строен млад мъж с открито момчешко лице и черен костюм и чакаше търпеливо.

Казваше се Боулър, инициала на името му бе Е. Рай знаеше това, защото той й бе показал читателската си карта, когато се бе появил за първи път на рецепцията, за да помоли за помощ при работа със CD-ROM устройството на един от компютрите. Дежурни бяха тя и Дий, но Рай бе разбрала, че за експерт по високите технологии вече считаха само нея. Не че шефа й беше технически бос — подозираше, че знанията му надхвърлят даже нейните — но когато й се стори, че го познава достатъчно, за да го запита, той й се бе усмихнал с една от сладко-тъжните си усмивки и бе казал, сочейки към компютрите:

— Това там са бели петна.

След това посочи лавиците с книги и добави:

— А това са останалите.

Дискът, който Е. Боулър искаше да отвори, се оказа орнитоложка енциклопедия и когато Рай прояви учтив интерес, той прие, че тя има същото хоби като неговото и трите или четири по-сетнешни посещения не можаха да го уверят в противното.

— О, Боже — въздъхна тя. — Днес ще му кажа, че обичам птици само когато са със зачервена кожичка и обилно полети с пикантен сос.

— Разочароваш ме, Рай — каза Дий. — Още от самото начало се запитах как може такъв умен млад човек да се е занемарил до такава степен с компютрите. Явно го интересуват не само птиците, а и ти. Ако изразиш липсата си на ентусиазъм по грубия начин, който току-що предложи, той ще започне да търси друга допирна точка с теб. Която сега вече наистина можеш да му предложиш.

— Моля?

— Господин Боулър е всъщност детектив констъбъл Боулър от Мидйоркширската следствена служба и значи е добре да се култивира. На любителите детективи като нас, не всеки ден ни се отдава да си напъхаме човките в местните полицейски работи. Оставям го на твоите нежни грижи, нали така?

Той се отправи към офиса.

„Умният ми Дик — помисли си Рай, загледана в гърба му. — Докато аз се правя на умница, той си е просто такъв.“

Боулър се приближаваше към нея. Тя се обърна към него и го погледна вече с нов интерес. Знаеше, че това е един от неуспехите й да прецени човек светкавично, но сега вече й бе трудно да се отклони от първоначалната си преценка. Ето, дори и сега, когато вече знаеше, че е ченге и посещенията му в библиотеката бяха мотивирани от чиста похот, не можеше да спре да мисли за него като птичи фен.