Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 27

Малко ирония, а?

— Така е. Това е работа и то ваша работа, може би.

Тя му обясни колкото можа по-сбито, което всъщност не бе чак толкова сбито, тъй като си даваше сметка колко странно звучи, което пък от своя страна я караше да кривва встрани и да поема по странични пътища.

Трябваше да му се признае — момчето не се скъса от смях, а я помоли да му даде да прочете диалозите. Тя му показа Втория, който той прочете, докато в това време тя извади Първия от чекмеджето, където го бе сложил Дий.

Той прочете и него и каза:

— Тези двете ще ги задържа. Имате ли найлоново пликче или нещо такова?

— За пръстови отпечатъци ли? — попита тя почти иронично.

— За хубав външен вид — каза той. — Не мисля, че ще има кой знае какви отпечатъци, след като вие и вашия шеф сте ги въргаляли кой знае колко пъти из ръцете си.

Тя му даде пликче и попита:

— Значи мислите, че в това може да има нещо?

— Не съм казал такова нещо, но ще проверим.

Никаква следа от стеснителност, просто професионална деловитост.

— Искате да кажете в Газет ли? — попита тя, леко подразнена. — Дик Дий, моя шеф, се занимава точно с това в момента.

— Така ли? Прави се на частен детектив, а? — каза той, този път с усмивка.

— Попитайте го сам — отвърна Рай.

Дий се бе върнал в библиотеката и се приближаваше към тях.

Погледът му улови прозрачното найлоново пликче и той каза:

— Виждам, че Рай ви е разяснила ситуацията набързо, господин Боулър. Току-що говорих с Газет. Опасявам се, че нищо не се получи. Не са отбелязали нито време, нито дори дата на получаване на новината. Всичко, отбелязано с гриф „За конкурса“ се изсипва в чувал и когато се напълни, заедно с всичко, носещо макар и далечна прилика с белетристика, идва тук за проверка.

— Бих казал, че тук влиза половината от онова, което излиза на вестника — бе коментара на Боулър.

— Наблюдение, с което не мога да се съглася — каза Дий.

— Вероятно сте прав. Чувствителни души са това журналистите. Добре, тези неща ще ги взема с мен и ще ги проверя, когато имам свободно време.

Снизходителното му държане стигна до Рай и тя каза:

— Ще ги проверите ли? Как? Нали сам казахте, че едва ли ще намерите отпечатъци. Тогава какво смятате да правите? Да повикате полицейски ясновидец?

— И такива неща са правени, но за това мисля, че няма да имаме нужда от спиритически сеанси — ухили се Боулър.

„Ама той се забавлява — помисли си Рай. — Мисли си, че ми прави по-добро впечатление като нахакан полицай, отколкото като стеснителен орнитолог. Време е да го изкарам от тази заблуда с един смразяващ удар.“

Но преди да успее да нанесе смразяващия си удар, Дик Дий се обади:

— Предполагам, че детектив констъбъл Боулър има намерение да провери дали информацията, дадена в Диалозите е а) вярна и б) не би могла да се вземе от вестниците — каза той. — Като например отпуската на човека от „Автомобилна асоциация“ и произхода на бузукито.

— Вярно. Безпогрешна мисъл, господин Дий — каза Боулър.

„Което означава, че ти си мислил същото като мен, значи може би си по-умен отколкото изглеждаш“, интерпретира мисълта му Рай.