Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 24

— Бедното хлапе.

Дий прочете съобщението, после прочете Диалога още веднъж.

— Какъв ужас — каза той. — Въпреки това не е без някои хубави попадения. Ако нашия човек се опита да напише някой по-конвенционален разказ, може би ще се справи много добре.

— Значи само това ти идва в главата, така ли? — предизвикателно попита Рай. — Някакво графоманче използва вестникарските статии и развихря фантазиите си върху тях, това ли искаш да кажеш?

Дий вдигна високо вежди и й се усмихна.

— Ние май сме си разменили репликите с теб — каза той. — Миналата седмица аз се питах какво става, а ти пускаше студения душ. Какво се е променило?

— И аз мога да те питам същото.

— Ами добре, да видим тогава — каза той с онази благоразумна сериозност, която понякога я дразнеше. — Може би аз съм сравнил въображаемите си подозрения спрямо хладния и рационален отговор на моята умна и млада помощничка и съм разбрал, че се правя на магаре. — На лицето му цъфна широка усмивка и той бързо добави: — Или на нещо от този род. А ти?

Тя отвърна на усмивката, после каза:

— Забелязах още нещо в Газет. Чакай малко… да, сетих се. Там пише, че срока на дознанието във връзка със смъртта на оня от „Автомобилна асоциация“, било удължено, за да можела полицията да проведе разследването по-подробно. Това може да означава само, че у тях са се зародили подозрения, че смъртта може да е насилствена, нали?

— Да, но има подозрения и подозрения — отвърна Дий. — Всяка неочаквана смърт трябва да се разследва подробно. Ако е нещастен случай, изследват се причините, за да се установи дали не са резултат от небрежност. Но дори и ако има съмнение за престъпно деяние, като в този случай, това означава…

Той вдигна Диалога и очаквателно замълча.

„Това е проверка — каза си тя. — Дик Дий ми провежда контролно.“

Когато бе започнала работа тук, отначало бе почувствала снизходително отношение, а после бе разбрала, че това е част от неговия преподавателски подход, който бе далеч за предпочитане пред това или да й казва нещо, което знае, или да не й казва нищо за онова, което не знае.

— Всъщност не означава нищо — каза тя. — Не и ако тоя използва за вдъхновение новините. За да означава нещо или дори да наподобиш съвпадение, трябва да е написано преди събитието.

— Преди отразяването на събитието във вестника — поправи я Дий.

Тя кимна. Разликата бе малка, но съществена. Това бе още едно от качествата на Дий. Подробностите, около които вдигаше шум, бяха обикновено по-скоро важни, отколкото егоцентрични.

— Какви са тия работи за дядото на студента и бузукито? — попита тя. — За тях няма нищо във вестника.

— Няма. Но ако е вярно, което ние не знаем, може да означава просто, че разказвача е разговарял по някое време с Дейвид Питман. Подозирам дори, че този разказ младото момче го е разказвало на не един гост на ресторанта.