Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 26

Костюмът и ризата без връзка даваха все пак някаква надежда. Е, не бяха Армани, но все пак някакво поносимо тяхно менте. И тази негова свенлива усмивка на изгубило се момченце, според вече прогледналите й очи, имаше сякаш някакъв нов нюанс на студена пресметливост, което също й хареса. Пътят към сърцето й не минаваше през майчините й инстинкти, но й бе приятно да види как някой се опитва да го намери.

— Здравейте — каза той колебливо. — Съжалявам, че ви безпокоя… ако сте заета…

Щеше да бъде забавно да си поиграе още малко, но работата й наистина бе до гуша, дори и без тази глупава конкурсна история. Затова го отряза:

— Да, наистина съм потънала в работа. Но ако търсите нещо бързичко за сваляне, констъбъл…

Свенливата усмивка си остана непокътната, но той мигна два пъти, като с второто мигане изтри всякакви признаци на свенливост от очите си (доста хубави, гълъбовосиви), заменяйки го с нещо, определено приличащо на пресметливост.

„Пита се дали не го подканвам да се превключи от вълна «съседското момче» на вълна «салонен лъв». Ако го направи, давам му пътя. Птичи фен е лошо, но полицай грубиян бе още по-лошо.“

— Не, не, вижте сега, съжалявам — каза той. — Исках просто да ви питам… Тази неделя мислех да поизляза и да се разходя до Стангдейл, там е прекрасно място за птици дори и през това време на годината… нали разбирате, има мочурища, скали и, разбира се, езерото…

Виждаше, че по този начин не я впечатлява, затова смени тактиката с лекота, която й хареса.

— … а след това може би да спрем и да хапнем някъде…

— Тази неделя… Не мога да се сетя какво имам за тази неделя…

Тя вдигна леко глава нагоре, сякаш пресмяташе какво има да прави след седемдесет и две седмици, а не след седемдесет и два часа.

— И да хапнем, казвате…

— Да, от тази страна на пътя има едно заведение, „Дън Фокс“. Не готвят лошо. А и промениха закона скоро, та неделните вечери има и диско, точно както през съботните.

Тя го знаеше. Старомодно крайпътно заведение в края на града, напоследък то бе решило да събира местните младежи между двайсет и трийсет, които искат да си потанцуват, без да става нужда да се блъскат с тийнейджъри. Не беше „Стрингфелоус“, но със сигурност бе по-добър от танцувалните хамбари на подрастващите. Въпросът беше дали иска да излезе с детектив констъбъл Е. Боулър.

Тя впери изучаващ поглед в светналото му от надежда лице. Защо пък не, каза си Рай. После погледът й се насочи далеч зад него, попадайки на Чарли Пен, който, седнал на обичайното си място, се беше извил назад и наблюдаваше сцената с израз, предполагащ че подслушва не само какво си говорят, но и какво мислят.

Тя рязко каза:

— Ще си помисля. Вижте какво, защо не седнете за малко, ако можете да отделите някоя и друга минута от времето си, посветено на грижата да опазвате света от престъпления.

— Мислех, че вие сте затънали до гуша в работа — каза той сядайки.