Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 14

Е, можеше спокойно да се закълне, че е провел всичко по устав. Почти. Но пак усещаше същата комбинация от вина и гняв, която усещаше и в момента.

Рут отново бе подхванал разказа си.

— Както и да е, рецензента ми от Шефилд получи нова работа тук в университета. Започна още този семестър. Именно той ми помогна да стана градинар, така че виждате как всичко се нарежда. Можех да си взема нов рецензент, предполагам, но бях стигнал до най-интересното място в дисертацията си. Искам да кажа, елизабетинците и якобинците са очарователни, разбира се, но учените са се занимавали толкова много с тях, че е трудно да изровиш нещо, което да е наистина ново. Затова се захванах с романтиците — Байрън, Шели, Коулридж и дори Уърдсуърт. Всички те, знаете, са правили опити в сферата на драматургията. Но този, който ме очарова истински, е Бедоуз. Чели ли сте пиесата му „Сборник анекдоти на Смъртта“?

— Не — отвърна Паскоу. — Трябва ли?

Всъщност, докато отговаряше, дойде му наум, че наскоро е чувал името Бедоуз.

— Зависи от това какво имате предвид под „трябва“. Той заслужава да бъде по-известен. Фантастичен е. И тъй като моя рецензент пишеше книга за Бедоуз и вероятно знае за него повече от всеки друг човек на земята, просто не трябваше да го изпускам. Обаче от Шефилд дотук е доста път, дори и с хубава кола, а най-хубавото, което можех да си позволя, беше една рахитична таратайка, дето е била чисто нова, когато мама и тате тъкмо са се запознавали. Затова най-разумното решение за мен бе да се преместя. Така че всичко е добре щом свърши добре.

— Този рецензент — каза Паскоу. — Как му е името?

Нямаше нужда да пита. Защото в този момент си спомни къде е чувал да споменават за Бедоуз и отговора вече му бе известен.

— Той притежава съвършено за един преподавател по английска литература име — засмя се Рут. — Джонсън. Д-р Сам Джонсън. Чували ли сте за него?

* * *

— Точно тук се извиних и си тръгнах — каза Паскоу.

— Така ли? И защо? — попита детектив суперинтендант Андрю Далзийл. — Скапан безполезен боклук!

Дано, пожела си Паскоу, да говори за видеото, което тъкмо пискаше и чуруликаше под въздействието на приличния му на бутало пръст, а не на мен.

— Защото именно със Сам Джонсън играх скуош — каза той, разтривайки рамо. — Рекох да проверя, затова се върнах моментално и успях да хвана Сам.