Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 16

Сам Джонсън веднага издири Пен и каза:

— Според мен вие знаете за Хайне повече от всеки друг в Йоркшир.

— Това не е толкова трудно. Разправят, че знаете за Бедоуз повече от всеки друг в „Кучето и патето“, една минута преди края на работното му време.

— Знам, че е учил в Гьотингенския университет медицина през 1824 година, по същото време, когато Хайне е учил там право.

— Така ли? И Хитлер и Витгенщайн са били съученици. И какво от това?

— Тогава защо не покажем знанията си в „Кучето и патето“ някоя вечер?

— Е, довечера тъкмо има викторина. Кой знае? Може нещо да излезе.

Така примирието бе подписано преди започване на бойните действия. Когато разговора най-сетне стигна до курса по писателско майсторство, Пен, след като се поопъва малко колкото за очи, прие условието да се появява отвреме-навреме като „печен професионалист“ и продължи по-нататък с предложението, че ако Джонсън се интересува от приноса на някой друг от другата страна на барикадата, той може да се справи по-зле, отколкото „все още непубликуваната“ писателка Ели Паскоу — стара позната от работата й в университетската администрация и член на една застрашена литературна група.

Тази версия на първата им среща бе скърпена от леко различните разкази, които Ели получи от двамата участници. Тя и Джонсън си изясниха ситуацията веднага. Когато тя го покани у дома на вечеря, разговора, естествено, се въртеше почти непрекъснато около литературни теми и Паскоу, чувствайки се кажи-речи излишен на масата, скочи при първото отклонение от литературата, когато Джонсън бегло сподели затруднението да си намери партньор по скуош всред, най-общо казано, слабоватите си колеги.

Наградата му за този дружелюбен жест, когато Джонсън най-сетне си тръгна късно през нощта с повиканото такси, бяха думите на Ели:

— С тоя скуош, Питър… внимавай.

Паскоу се възмути:

— Още не съм рухнал, ако си забелязала.

— Не говоря за теб. Искам да кажа, внимавай със Сам. Има проблем със сърцето.

— Както и с алкохола, а? Господи!

Оказа се, че Джонсън страда от мека форма на лекарствено контролируема тахикардия и Паскоу се зарече да не споменава на жена си за преждевременния и безславен край на играта с човек, когото бе смятал за алкохолен инвалид.

* * *

— Значи приятел на Ели, а? — промърмори Далзийл, поемайки малка глътка въздух и рязко разтърсвайки видеото.

— Познат — уточни Паскоу. — Да ви помогна ли с това нещо, сър?

— Не. Смятам, че мога и сам да го изхвърля през прозореца… А ти си нещо много кротък, умник. Ти какво смяташ?