Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 13

Рут сдъвка хапката и я преглътна.

— От две седмици — отвърна той.

— И защо?

Рут се усмихна. Зъбите… Много красиво момче беше.

— Ами, предполагам, че заради вас, господин Паскоу. Да, може да се каже, че вие сте причината да се завърна.

Признание? Или дори изповед? Не, не и от Франи Рут, великия кукловод. Дори и да промениш сценария по средата на представлението, пак оставаш с чувството, че той дърпа конците.

— Какво искаш да кажеш? — попита Паскоу.

— Ами, нали се сещате, след онова малко недоразумение в Шефилд аз си загубих работата в болницата. Не, моля ви, не си мислете, че ви обвинявам, господин Паскоу. Вие просто си вършехте работата и това, че си прерязах вените, си беше мой личен избор. Обаче началниците ми в болницата решиха, че това е признак на болест, а болни хора на болницата не й трябват. Освен ако не са по гръб, разбира се. Така че скоро ме уволниха и… бях уволнен.

— Съжалявам — каза Паскоу.

— Не, моля ви, както вече казах, не съм ваш проблем. Както и да е, бих могъл да се боря, колегите бяха готови да надигнат сопите и изобщо всички приятели ме подкрепяха. Да, сигурен съм, че един трибунал би отсъдил в моя полза. Но ми се струваше, че бе дошло време да карам нататък. Не усещах религията вътре, господин Паскоу, не и в официалния смисъл на думата, но наистина бях започнал да разбирам, че за всичко под слънцето има време и е глупаво човек да не обърне внимание на това. Така че не се притеснявайте.

„Той ми предлага опрощение — помисли си Паскоу. — В един момент му се зъбя и се правя на страшен, а в следващия съм на колене, получавайки опрощение!“

Той каза:

— Това все още не обяснява…

— Защо съм тук? — Рут отново отхапа, задъвка и след това преглътна без да бърза. — Работя по тревните площи на университета. Знам, че няма нищо общо с предишната ми работа, но промяната ми е добре дошла. Да си санитар в болница не е лоша работа, но през цялото време трябва да си вътре и при това има много работа с умрели. А сега съм навън, на чист въздух и всички около мен са живи! Всичко кипи от живот наоколо макар да е вече края на лятото. Е, наистина, задава се зима, но това няма да бъде края на света, нали? Най-обикновена летаргия, всички растения заспиват, пестят енергия и чакат знака да се подадат отново и да потънат в цвят. Малко като в затвор, ако сравнението не е твърде произволно.

„Тоя си прави «пишка» с мен — помисли си Паскоу. — Време е да развъртим малко камшика.“

— Светът е пълен с тревни площи — студено каза той. — Защо точно тези? Защо изобщо си се върнал в Мид Йоркшир?

— О, съжалявам, трябваше да ви кажа. Това е другата ми работа, истинската ми… дисертацията ми. Знаете ли каква е дисертацията ми? „Отмъщение и разплата в английската драматургия.“ Ама разбира се, че знаете. Нали именно това ви отклони от вярната посока? Сега разбирам как е могло да стане — госпожа Паскоу е била застрашена и всичко това. Но вие разгадахте всичко, нали? Във вестниците нямаше нищо.

— Да, разгадахме го. Не, във вестниците нямаше почти нищо.

Защото бяха потулили случая от съображение за сигурност, но Паскоу нямаше намерение да го обсъжда. Колкото и да бе подразнен от Рут и колкото и дълбоко да се съмняваше в мотивацията му, той все още изпитваше вина, когато се сетеше за това. Тъй като Ели бе застрашена от неизвестен източник, той бе заметнал мрежата за вероятни извършители. Разбирайки че Рут, когото преди няколко години бе тикнал зад решетките за съучастничество в убийство, е излязъл и пише дисертация на тема отмъщение в Шефилд, работейки като санитар в болницата, той бе накарал полицията от Южен Йоркшир да го поразтърси малко, след което сам отиде до там да проведат кратка приятелска беседа. При пристигането си, той намери Рут в банята с прерязани вени и когато по-късно се наложи да признае, че Рут няма нищо общо със случай, който разследва, условната присъда не закъсня.