Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 15

— И?

И Джонсън бе потвърдил всичко дума по дума.

Оказа се, че преподавателят знае миналото на студента си, без да е запознат с подробностите. Участието на Паскоу в случая бе за него изненада, но след като бе информиран, той бе минал направо на въпроса и бе казал:

— Ако мислиш, че Фран има някакъв оттогавашен мотив да се върне тук, забрави. Всичко е съвпадение, освен ако допуснем, че има толкова голямо влияние, та да ме уреди на работа тук. Аз се преместих, той не може да си представи как ще пътува дотук за рецензии, уволняват го от работата му в Шефилд, така че намира за разумно и той да промени нещата. И се радвам, че го е направил. Той е наистина умен студент.

Джонсън е бил извън страната по време на дългия си отпуск, затова пропуснал сагата с очевидния опит на Рут за самоубийство, а и младия мъж не е искал да го занимава с полицейски тормоз изобщо и с тормоз от страна на Паскоу в частност, което всъщност би могло да се окаже точка в негова полза.

Накрая преподавателят заключи с думите:

— Затова му намерих работа като градинар, поради което в момента се намира из градините на университета и живее в града, поради което сте го видели да се разкарва из него. Това е съвпадение, което движи света, Питър. Питай Шекспир.

— Този Джонсън — каза Далзийл. — Откога сте толкова гъсти с него, та заедно се къпете? Прислужвал ти е като е бил новобранец в Итън, що ли?

Далзийл бе склонен да вярва, че целия научен свят, който бе дал на Паскоу научната степен, се намира на едно-единствено място някъде на юг, където Оксфорд, Кеймбридж и всички останали висши учебни заведения са се струпали под един покрив.

* * *

Всъщност не връзките на Паскоу с научния свят, а тези на жена му, бяха довели Джонсън в техния живот. Част от работата на Джонсън в МЙУ беше да сложи началото на курс по писателско майсторство. Имаше необходимата за това квалификация — беше издал две тънки томчета с поезия и бе помагал при обслужването на такъв курс в Шефилд. Чарли Пен, който отвреме-навреме изнасяше лекции на хонорар както по немска, така и по английска литература, започна да прави фасони като видя, че вниманието към лекциите му чувствително намаля. Бе смятал, че като поеме този курс по писателско майсторство, ще успее да навакса загубите от първите два курса. Колегите, запознати с тази порода, често срещана в научните кръгове, бяха посъветвали Джонсън да си пази гърба, защото Пен е лош враг, както на физическо, така и на вербално ниво. Преди няколко години, според университетските легенди, една млада и нахакана журналистка от Йоркшир Лайф — най-лъскавото списание в областта — направи бегъл преглед на творчеството на Пен. Статията завършваше с думите: „Казват, че перото било по-силно от меча, но ако обичате сладки работи и имате здрав стомах, най-добрият инструмент да се справите със захаросаната конфекция на господин Пен, е лъжичка за пудинг.“ На другия ден седнал да обядва напоително в един ресторант в Лийдс, забелязал журналистката, седнала на една маса недалеч от него. Разделяла ги само количка, натоварена догоре с поръчаните в залата различни десерти. Избирайки едно голямо парче ягодов сладкиш, обилно полят с разбита сметана, той се доближил до масата й, казал: „Ето това, мадам, е захаросана конфекция“ и й го нахлупил на главата. В съда казал: „В постъпката ми няма нищо лично. Направих го не заради думите, които тя каза за книгите ми, а поради ужасния й стил. Английският трябва винаги да бъде на ниво.“ Глобили го петдесет паунда и го задължили да се държи прилично.