Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 86

— Нали знаете, че препаратът е много отровен, когато се вдишва? — попита Евелин.

— Че аз не го вдишвам — тросна се Петра.

— Това е чудесно — каза Евелин. — Защото има и други странични ефекти: причинява тъпота, прави гласа ти писклив и води до безобразен вкус по отношение на дрехите.

Отдавна бяхме излезли през вратата, когато Петра се досети, че я бяха обидили. А може изобщо и да не бе разбрала.

— Това беше гадно — казах.

— Много се надявам да е било гадно — отговори Евелин.

В оранжерия номер пет в носа ме удари силна ароматична миризма. Повечето от канабисовите растения бяха разцъфтели. Безброй червено-кафяви цветове бяха окичили голяма част от растенията. Докоснах един от цветовете предпазливо с върховете на пръстите си.

— Скоро — рече Евелин. — Много скоро ще узреят. След това ще ги отрежа и изсуша.

— Изобщо не вярвах, че ще се справиш, а и че става толкова бързо — казах аз.

— Само не мога да проумея защо не го правят повече хора? — възкликна Евелин. — Една оранжерия или изоставена плевня, малко осветителни тела и готово! Всички бихме могли да станем милионери!

— Само да не бяха тези тъпи, тъпи закони — казах иронично и посочих растенията наоколо. — Колко ще получиш за всичко това?

— Три хиляди евро за килограм — отговори Евелин, — ако го продам наведнъж. Но ако си направя труда да го разпределя на дози, накрая ще спечеля почти двойно.

— Нямам предвид пари. Питах колко години затвор ще получиш?

— А, това ли имаше предвид? Ами, предполагам, че май доста ще полежа зад решетките — каза Евелин весело. — Ти, между другото, също. Искаш ли да видиш кухнята? Почти е готова! Господин Какабулке работи като луд, ден и нощ. Дори жена му трябваше да признае, че кухнята е цял шедьовър.

— Какво? Жена му е била у нас? — възкликнах.

— Да, дори много често взе да идва, за да види какво толкова прави мъжът й по цял ден — отговори Евелин. — Мисля, че малко го ревнува. Но ти гарантирам, че е много мила жена. Знаеше ли, че през свободното си време рисува върху керамични плочки?

— Не — отвърнах само.

— Е, какво да ти кажа, плочките са доста приятни. Малки принцове жаби със златни коронки на главите и всякакъв подобен кич, но изработката й е перфектна. Като се замислих, реших, че може да ангажирам и госпожа Какабулке за ремонта на банята.

С чувство на завист се запитах откъде Евелин намираше цялата тази енергия?

* * *

Програмният директор отложи срещата си с Оливер около пет пъти, но все пак най-накрая се стигна до уговорена дата. Аз си освободих деня, за да мога като експерт да подкрепя Оливер, в случай че изникнеха въпроси, на които само един градинар би могъл да отговори. Облякох си черния костюм с панталон, същият, дето беше подходящ за всякакви случаи. Добавих към тоалета и черни обувки на висок ток. Те ме правеха да не изглеждам толкова ниска.

— Изглеждаш страхотно! — каза Оливер, щом паркирахме колата на служебния паркинг на телевизията. — Но за съжаление, точно в този момент съвсем не приличаш на градинар.