Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 85

— Защо си търсиш нова работа? — попитах.

— В момента не си търся. Просто проверявам какви са ми шансовете — отвърна той.

— Но защо?

— Оли-Дундичке, нали вече се опитах да ти обясня: този бизнес няма никаква перспектива.

— Това изобщо не е вярно — отговорих разпалено. — Когато Оливер стартира градинското си шоу, ще станем най-известната градина в цяла Германия. Дори ще можем да развием каталожна търговия.

— Ох, Оли, — каза Щефан, — толкова си наивна! Усилено се говори, че магазинът за строителни материали още следващата година ще направи обособен градински отдел. И ако това се окаже истина, тук повече никой няма да влезе. Тъпо е да се вкопчваме в нещо, което е обречено на провал. Това няма ли най-накрая да ти влезе в тиквата?

— Дори и да обособят отдел за градината, това изобщо не ни касае — отвърнах. — Много добре знаеш как е в тези магазини: нискокачествени стоки, не обръщат внимание на клиентите и като допълнение малко евтин теракот. Хората, които пазаруват там, изобщо не са нашата клиентела. Щефан ме гледаше ядосано.

— Ти просто не искаш да го проумееш, нали?

— Не — отвърнах аз. Не исках да го проумея. — С Оливер вдругиден имаме среща в телевизията. Аз ще отида, за да отговарям на въпросите, отнасящи се до градинарството, които могат да възникнат. Всички там са пълни лаици и нямат никаква представа какво може да бъде постигнато само за два дена. Ако успеем да убедим програмния директор, още тази есен могат да бъдат заснети първите серии. Не е ли невероятно? Може би ще получа и консултантски хонорар.

Но Щефан не можеше да бъде впечатлен от всичко това.

— Как ми се иска да си по-разумна — рече той просто.

— А пък аз си мислех, че си падаш по по-глупавички! — каза Евелин.

Тя се беше появила съвсем тихо на вратата, жената мечта — в снежнобяла лятна рокличка и сандали.

— Не можеш ли да почукаш? — попита Щефан доста грубо.

— Не мисля, че е въпрос на можене, а по-скоро на желание — отвърна Евелин.

— Аз пък си мисля, че е по-скоро въпрос на възпитание — заяде се Щефан.

Гледах ту единия, ту другия. Какво им ставаше на двамата? Да не би да се бяха скарали?

— Искам да ти покажа нещо — обърна се Евелин към мен.

— Предупреждавам те, Евелин! — каза Щефан и строго скръсти ръце пред гърдите си.

— За какво я предупреждаваш? Какво да не ми показва? — попитах аз.

— Кухнята — отговори Евелин и се усмихна ехидно. — Не се притеснявай, Щефан, нея ще й я покажа чак когато е готова. Просто исках да покажа на Оливия доматите си.

Щефан недоверчиво присви очи.

— Домати?

— Да, домати — отвърна Евелин и му се усмихна.

Бях напълно убедена, че двамата криеха нещо от мен. И това със сигурност нямаше нищо общо с кухнята.

— О, цъфнаха ли вече доматите? — попитах.

— И още как! — отговори Евелин. — Направо са главозамайващи.

— Идвам — казах и хвърлих последен продължителен поглед към Щефан.

Изглеждаше много загрижен. Да не би да го беше страх, че Евелин ще ми разкаже за връзката им? Е, тогава възникваше въпросът: кой от нас двамата повече се страхуваше от това, той или аз?

Евелин ме хвана под ръка. Докато минавахме през магазина, Петра тъкмо беше започнала дежурната си обиколка с дезинфектанта в ръка.