Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 84

— Направо не мога да разбера какво изобщо намира мъжът ти в теб — допълни тя, с което върна мислите ми там, където бяха и преди малко.

Вчера вечерта Щефан така и не се опита да ми се обади, колкото и логично да ми се струваше това снощи. Оливер ми каза, че телефонът не е звънял цялата вечер и гласът му ми се стори изпълнен със съчувствие. А аз, ядосана и депресирана, отидох да си легна.

— Жени като теб са срам за женския пол — каза Петра.

Така повече не можеше да продължава.

Мушнах се покрай Петра в кабинета. Щефан беше седнал пред компютъра. Беше ми дошло до гуша вече от неговите изчисления! Но на монитора не се виждаха изчисления, а обяви за работа. От това, което успях да прочета от вратата, някой си търсеше ръководител на маркетинговия отдел.

— Това пък какво трябва да значи? — попитах, без изобщо да поздравя.

Щефан се обърна към мен.

— Затвори вратата, че отвън ще влезе топъл въздух.

Така изритах вратата, че адски бързо се затвори. Тук в кабинета наистина беше много приятно прохладно, защото един вентилатор раздвижваше въздуха.

— Къде беше вчера вечерта? — попитах.

— Вчера вечерта ли? — Щефан ме погледна, все едно че съм извънземно. — Към колко часа?

— Ами към… няма значение. Къде беше?

— Ами, в цялата къща смърдеше на боя и просто излязох.

— И къде, ако смея да попитам?

— Оли, това пък какво трябва да означава? Вчера вечерта беше адска жега и просто имах нужда от глътка свеж въздух.

— И къде беше?

Щефан поклати глава.

— Ти си полудяла, знаеш ли?

— Не беше в кабинета си, защото ти звънях.

— Напротив, точно тук бях — отговори Щефан. — Просто не вдигах телефона. Но ако знаех, че си ти, щях да…

— А кой друг би могъл да бъде, а? — попитах раздразнена.

— Може би някой, на когото не му е забранено да се обажда тук след осемнайсет часа — каза остро Щефан, — без да проиграе един милион евро. Ти да не си откачила да ми звъниш толкова късно тук? Много добре знаеш, че старците имат очи и уши навсякъде. В края на краищата, тук не става въпрос само за теб, а за всички нас.

Как само успя така да обърне нещата. Сега вече аз се чувствах отвратително. Да, не трябваше да се обаждам.

— Толкова много ми липсваше — казах жално, което си беше наполовина истина.

Изражението на Щефан стана изведнъж по-меко.

— Ах, Дундичке, нали ти така поиска. Сега просто трябва да издържиш. Още четири месеца и сме успели.

— Да — въздъхнах аз.

— Ще започнем напълно нов живот — каза Щефан. — Ти и аз — едно съвсем ново начало.

— Да — отговорих колебливо.

Какво точно имаше предвид? Съвсем на ново изобщо не исках да започвам. Малко новости нямаше да ни навредят, да. Но тези изненадващи идеи на Щефан започваха да ме притесняват.

Погледът ми се върна към монитора, там сега вместо обявите за работа се беше активирал скрийнсейвър: някакви рибки, които весело плуваха нагоре-надолу.