Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 88

— Операторът ни, този отговаря за кабелите, оня там мести декорите, шефът на снимачния екип, редакторката, тонрежисьор, шефът на осветлението, режисьорът, зрители, асистент-режисьор — всички махаха и го поздравяваха приветливо, но от програмния директор нямаше и следа.

Хвърлих копнеещ поглед върху мъхестата, тапицирана в червено гарнитура, която бе поставена на една сцена. Отвсякъде беше обградена с декори, върху които бяха изобразени небостъргачи, светещи в нощта.

Колко щеше да е приятно да си седна на него и от там да наблюдавам цялата тази лудница. Със сигурност щеше да е по-добре, отколкото да се щурам като ненормална в студиото.

— Трябва да е тук някъде — каза Оливер.

Но и всичките мъже, облечени в прекалено къси, тесни и карирани ризи, които пушеха страстно до петте огромни камери, също не знаеха къде е програмният директор.

Оливер вече изглеждаше съвсем изнервен.

Рус мъж с щръкнали уши излезе иззад кулисите. Въпреки ушите си, пак щеше да изглежда добре, ако не беше намазан с прекалено тъмен фон дьо тен.

Стори ми се много познат.

Явно Оливер също го познаваше.

— Здрасти, Йо — поздрави го той.

Йо? Познавах ли някой Йо? Йоахим? Йоханес? Йозеф?

— Здрасти. Стрес, стрес, стрес! — изстена Намазаният. — След един час започва записът. Хаос, хаос, хаос! Напълно нови концепция на предаването, ново студио, нов екип, а още не сме направили и една репетиция. Какво правиш тук? Дошъл си да гледаш ли?

— Търся Дюр, имаме уговорена среща за днес — отговори Оливер.

— Дюр трябва да е някъде наоколо — каза Намазаният. — Иска задължително да присъства, днес е много важен ден за моето предаване. Затова отмени абсолютно всичките си срещи. Но трябваше да сме почнали преди няколко часа.

— Не може да бъде! — възкликнах укорително.

Този програмен директор ми правеше впечатление на изключително неблагонадежден човек. Намазаният ме изучаваше с поглед:

— Вие сигурно сте някоя от моите бутафорни гостенки?

— Не — отговорих аз. Какво искаше да каже с това? — Но ви познавам отнякъде.

— Айде стига, бе?

Това ми прозвуча малко нелюбезно.

— Разбира се, че го познаваш отнякъде — намеси се в разговора Оливер и ми се ухили развеселен. — Йо Леандър от „Разговор в единайсет“.

Поклатих глава.

— Не, не, познавам го отнякъде другаде.

Намазаният вече отдавна се беше обърнал към хората си и лаеше.

— Какво става тук? Ако не започнем до няколко минути, ще отида на запис напълно неподготвен. Нарочно ли го правите? Преди малко вече започнаха да пристигат първите истински гости. Сега отивам за десет минути да ми дооправят грима, а когато се върна тук, трябва да седи първият ми бутафорен гост или ще хвърчат глави. Ясно ли е? И ако обичате, този път да не е някоя дъвчеща дъвка практикантка, защото ще си подам оставката.

С веещи се уши, той изчезна отново зад кулисите.

— Няма да е зле наистина да го направи — измърмори един от мъжете с карираните ризи.

— А за мен може направо да забравите — каза една млада жена, с вързана на конска опашка коса, и също изчезна зад кулисите.