Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 82

— А, няма нищо — отвърна тя. — И без това аз и господин Какабулке още работим. Той в момента минава с шкурка вратичките на кухненския шкаф, а аз се опитвам да уцеля точния нюанс на бялото. Не трябва да е „твърдо“ бяло, в момента си мисля за лек намек към ванилов цвят. Какво мислиш?

А аз си мислех за нещо съвсем различно.

— Господин Кабулке още е на работа? — попитах, невярваща на ушите си. — При тази адска жега? — Часовникът на аптеката от другата страна на улицата показваше двайсет и два и двайсет. Евелин май искаше да ме преметне.

— Спокойно. Прави го съвсем безплатно — каза Евелин и добави снишавайки глас: — Мисля, че изобщо не му се прибира вкъщи, жена му явно е голямо чудовище. — В слушалката чух как нещо в къщата изтрополи. — Всичко наред ли е, господин Какабулке?

— Няма нищо, само дъ-дъ-дъската ми падна — каза някой, който прозвуча досущ като господин Кабулке. — Но сега ще я вди-вди-вдигна пак.

Или Евелин беше ангажирала първокласен имитатор на гласове, или господин Кабулке наистина беше там и шлайфаше вратичките на шкафа.

— Е, тогава хубава вечер — малко объркана затворих аз.

Известно време се взирах нерешително напред, след това набрах номера на кабинета. Там обаче се включи телефонният секретар.

— Вие се обаждате извън работното ни време — чух гласа на Щефан. Въпреки сухия текст, звучеше много секси. Заслушах се изпълнена с копнеж. — След сигнала можете да съобщите името си, телефонния си номер, както и причината, поради която ни търсите. С удоволствие ще се свържем с вас.

А, не, по-добре не. Причината за моето обаждане не беше много ясна, дори на самата мен. Ако Щефан лично беше вдигнал телефона, може би щях да му кажа: „Просто исках да чуя гласа ти.“

Къде, по дяволите, беше мъжът ми? Може би с приятеля му Адам играеха скуош. Но все още беше около трийсет градуса, доста горещо за скуош.

В телефонната карта на Оливер все още имаше пари, така че се обадих на Елизабет. За щастие, тя все още беше будна. Не беше чудно при тези температури.

— Какво правиш в момента? — попитах я полуразплакана.

— Ами, с Хана сме се пльоснали в надуваемото басейнче на децата и си пийваме розе — каза Елизабет. — Решили сме да пренощуваме тук.

— Звучи доста разхлаждащо — рекох.

— Да, ела и ти — предложи Елизабет. — Ще се намери място за още един. Имаме и голям запас от кубчета лед. Вадим леда от чашите с джин фис и си го слагаме в горнището на банските.

— Една на друга?

— Не, всяка в своето — каза Елизабет и се закикоти.

Изпъшках.

— Елизабет, Щефан не си е в къщи, а го няма и в кабинета му.

— Да, но това все още не означава абсолютно нищо — отговори ми Елизабет. Явно джинът я беше развеселил достатъчно, защото иначе само при споменаването на името на Щефан подскачаше нервно. — Може в тази жега да е решил да отиде на езерото. О, искаш да кажеш, че двамата с Евелин са отишли някъде?

— Не — казах. — Тя в момента ремонтира кухнята ми заедно е господин Кабулке.

— Ами, значи всичко е тип-топ — заключи Евелин.