Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 121

— Охо, ако знаеш само колко забранени неща съм изпила! — засмя се Петра.

И това беше нещо ново за нея. Прозвуча ми, все едно, че вече си беше хапнала от сладките.

— Ами, добре тогава! — съгласи се Евелин и й поднесе чинията.

Петра грабна със зле прикрита лакомия едно от джуджетата. За секунда вече беше отхапала главата му.

— Вкусно! — извика тя.

— Да, нали? — казах аз.

Наблюдавах я с любопитство. Чувствах се някак си гадно. Чак ми се повдигаше.

— Едно такова джудже струва около петдесет евро.

— Наистина ли? — попита Петра и отхапа и корема на джуджето.

— Най-малко — отговори Евелин и ми намигна.

Сложих ръка на стомаха си. Ох, беше ми много лошо.

Но Петра очевидно беше тренирана. За секунди от джуджето не беше останало и следа.

— Наистина е много вкусно.

— Още една сладка? — предложи любезно Евелин. — Дядомразовците също са божествени.

— Да, но джуджетата изразходват повече калории, отколкото съдържат — отговори Петра.

— Да, но дядомразовците нямат никакви калории.

Господи, колко глупава беше тази жена.

— Кое няма никакви калории? — попита някой.

Зад нас се чуха стъпки на много хора, влизащи едновременно в магазина.

От страх сърцето ми спря да бие. Полицията идваше да претърсва оранжериите. Затвор. Дали имаха градинка в затвора?

Но, разбира се, не беше полицията. Беше Катинка с децата и Еберхарт.

— Какво ви води насам? — попитах аз.

— Ще си купуваме растения, какво друго — отговори ми Катинка и се засмя. — Но ако има нещо нискокалорично и аз искам да го опитам.

— Заповядай — каза Евелин и услужливо й поднесе чинията със сладки. — Домашни са.

— Евелин! — избутах набързо чинията настрана. В крайна сметка Катинка беше бременна. — Какви точно растения ви интересуват?

— Еберхарт иска да засади храсти около басейна. Така следващото лято никой няма да може да го гледа как се къпе.

— М-м-м — каза Петра.

В този момент вече отхапваше третото си джудже.

— Разбирам ви — казах, като имах предвид свенливостта на Еберхарт в басейна.

Той беше забил тъп поглед в Петра.

— Аз от моя страна, съм се спрял на дафиново дърво — рече той. — Расте бързо и е вечно зелено. Това е.

— Така е — отговорих. — Но градинският бамбук бързо ще направи плътна преграда. А и повече ще подхожда на басейна.

— Да, обаче е скъп — рече Еберхарт. — Аз от своя страна, вече проучих цените.

— Тази ъ-ъ-ъ… Оливия със сигурност ще ти предложи специална цена — каза Фриц, който точно в този момент влезе през вратата.

Какво ставаше тук? Да не би семейно събиране?

— Със сигурност ще ти предложа хубава цена, Еберхарт — казах. — Но наистина си прав, бамбукът е доста скъп.

— Е, тогава аз от моя страна, не го ща! — отговори Еберхарт.

— Но, Еби! — възкликна разстроено Катинка.

Тя очевидно беше за бамбука.

— Искаме да поливаме, не да сечеме! — отвърна й той. — Само с такова мото човек може да успее в живота.

— Е, от време на време човек трябва и да се поглези малко — намеси се Фриц.

— Какво мога да направя за теб? — попитах, като се обърнах към Фриц.

— Сладки? — предложи Евелин.

— Ще отида заедно с Щефан на интервюто му за работа — обясни Фриц.