Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 123

— Предупреждавала си ме? Ти мен?

— Еми много ясно. Казвах ти, че ако продължаваш да се разхождаш наоколо като попово прасе, за нищо не гарантирам. И ти продължи да се разхождаш като попово прасе.

Започна да се смее и вече не можеше да спре. Облегна се на плота на магазина и се хвана за корема, докато се кискаше с всички сили. Заприлича ми на розов палячо. Розов палячо с десетки глупави шнолки в косата. Рядко бях виждала някой, който да предизвиква такова съчувствие.

— Мисля, че я хвана — измърмори Евелин и погледна часовника си. — Много бързо стана!

— И аз от доста време се чувствам някак си странно — отговорих и изхълцах. — Наистина, никак не ми е добре.

Евелин погледна нагризаната сладка в ръката ми.

— Съкровище, в звездите не съм слагала абсолютно нищо.

— Ама да ви кажа, в леглото е пълна скръб — каза Петра и се раздруса от силен смях.

— Чудно ми е какво толкова смешно има в това? — попита я Евелин. — Та вие, горката, само дето сте останала разочарована!

— И аз не знам какво смешно има — отговори Петра и така се смееше, че чак сълзи се стичаха по лицето й. — Пълна скръб. Хи-хи, изобщо не е смешно, хи-хи. Защо се смея? Хи-хи. Можеш да ми говориш на ти.

— О не, благодаря! — каза Евелин.

Сега вече наистина ми дожаля за Петра.

— Вече е единайсет и половина, Петра. Не трябва ли да вземеш децата от детската градина?

— Децата ми? — Петра се въргаляше от смях върху плота. — Да ги взема?

— О, Господи — казах аз. — Какво направихме само? Та тя не е в състояние да кара!

— Не е — самодоволно отбеляза Евелин.

— А бедните дечица? Сега стоят пред детската градина и чакат мама.

— Децата никога не чакат майките си сами отвън, а са под наблюдение. И ако случайно никой не дойде да ги вземе, възпитателките се обаждат на бащата. А може и на социалната служба — ухили се Евелин.

— Евелин, ти си истински дявол! — казах аз.

— Не съм — отвърна тя. — Просто смятам, че кривокраката заслужава наказание.

— Но бедните деца…

— Ти би ли искала да имаш такава майка?

— Никой не може да избира родителите си — казах аз. — О, Господи, Евелин, наистина ми е много лошо. Сигурна ли си, че не си сложила нищо в звездите?

— Абсолютно съм сигурна — каза тя.

— Тогава сигурно обезмасленото масло не ми понася.

— Оливия, сърчице мое, няма никакво обезмаслено масло — каза Евелин.

Това се стори толкова смешно на Петра, че започна да хълца.

— Най-добре ще е да си легнеш на дивана! — обърнах се към нея.

— Да, няма да й е за първи път — отбеляза Евелин.

А Петра се смееше ли, смееше. Когато стана, за да отиде в кабинета, си удари главата в ръба на вратата. По всичко личеше, че такава смешка не й се беше случвала до сега, защото тя се закикоти още по-силно от преди. Когато най-накрая се излегна на дивана, погледнах изплашено към Евелин.

— Може ли да се умре от това?

— Ще видим — каза тя и на свой ред се засмя безгрижно.

Напрежението в корема ми се усили. Едва успях да стигна до тоалетната, преди да повърна.

— Твоите сладки наистина са страхотни за потискане на апетита — казах, когато излязох от там.