Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 120

— Така е — отвърна й Евелин. — Но го направих само за да се различават. Звездите например са с ниско съдържание на масло. Никакъв холестерол. Дядомразовците са без захар. Еленчетата съдържат само две калории. Но абсолютният хит са джуджетата. Те са така приготвени, че докато ги яде, човек изразходва повече калории, отколкото приема.

— Хайде стига, бе! — стъписа се Петра. Сега вече погледна на сладките със съвсем други очи. — Те дори имат шоколад отгоре.

— Да, и марципан имат. От обезмасления, разбира се! — отвърна Евелин със сериозно лице, все едно, че наистина имаше обезмаслен марципан. — Преди тежах с четирийсет килограма повече.

— Наистина ли? — извикахме с Петра в един глас.

А след това добавих:

— Изобщо не съм знаела!

Евелин ми хвърли унищожителен поглед, който трябваше да ми даде да разбера, че през живота си не е тежала и грам повече. Естествено, колко бях глупава само.

— С тези сладки в продължение на само четири седмици отслабнах напълно — каза тя, вече обърната към Петра. — И сега, когато огладнея, се тъпча с тях колкото си искам, без изобщо да се страхувам, че на следващата сутрин ще са се натрупали на задника ми. Дори напротив, когато наддам няколко грама, веднага си хапвам от джуджетата.

— Не думай! — повтори Петра. — Не че имам нужда, но трябва постоянно да се въздържам да не хапна нещо излишно.

— О, това ми звучи познато — каза в отговор Евелин. — И когато човек не може да устои на изкушението, след това трябва да си бърка с пръст в гърлото. Ужасно е!

Петра кимна в знак на съгласие.

— Така че тези сладки слагат край и на постоянния глад — продължи Евелин.

— А вкусни ли са? — попитах аз.

— Много ясно! — отвърна ми Евелин. — Вземи си една звездичка.

Петра погледна завистливо как си взех една от сладките. Съвсем плахо отхапах от нея. Не че се страхувах от маслото без холестерол или шоколада без калории. Страх ме беше, че вкусът на канабис щеше да бъде толкова силен, колкото и мириса.

— М-м-м, много вкусно! — казах изненадано.

А погледът на Петра ставаше все по-завистлив.

— Нали? — Евелин сияеше. — Преди да налучкам рецептата години наред си блъсках главата защо тези сладки се продават толкова скъпо. Между другото, могат да се купят само в чужбина. В Германия изобщо не са разрешени.

— Типично по немски! — въздъхна Петра и впери лаком поглед в сладките. — Защо най-добрите средства за потискане на апетит се продават само в Щатите?

— Да, така е. Но дори и там са много скъпи — каза Евелин. — Имам предвид сладките.

— Вярвам ти — рекох аз.

Държах в ръка останалата половинка от сладката и се чувствах доста странно. Аха! Май започваше да действа!

— Проявявам голям интерес към едно от джуджетата — каза Петра и за първи път, откакто я познавам, говореше с любезен тон.

— Не знам — каза колебливо Евелин. — Все пак не са разрешени в Германия.