Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 119

— Е, добре! Не ми остава нищо друго, освен да продължа по план. Но знай, ако ме издъниш, това ще означава краят на моята кариера в телевизията.

— О, благодаря ти, Оливия! Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Знаеш ли колко много искам тераса, на която да закусваме. Ще можеш ли да направиш такава?

— Ще видим — казах милостиво.

— Чудесно! — рече Елизабет и ми залепи още една целувка.

Не казах на Оливер, че Елизабет знае. Нямаше нужда да всявам излишна паника.

Иначе дори и Петра се държеше както обикновено. Продължаваше всяка сутрин да идва на работа и не пропускаше възможност да ме информира колко зле изглеждам. През останалото време продаваше бегонии на омаяните мъже. Връчих й писмено предизвестие, макар Щефан да каза, че не било необходимо.

— Вече обясних на госпожа Шмидке, че няма да имаме нужда от нея, когато затворим магазина — обясни ми той. — Тя прояви разбиране. Мисля, че нямаме основание да искаме да й навредим по какъвто и да било начин.

— Аз само уволних госпожа Шмидке, Щефан, не съм я хвърлила от моста!

— Става въпрос за обезщетението за безработни — отговори Щефан. — Ако я уволним по причини, свързани с проблеми от страна на работодателя, ще получи парите си веднага. Иначе ще трябва да чака три месеца.

— Тогава по-добре да си потърси друга работа! — казах аз. — Разбира се, ще й напиша и препоръка.

— Вече го направих — рече Щефан.

Започнах да се смея иронично.

— И какво точно написа? Че госпожа Шмидке винаги е много всеотдайна към шефа си и показва голямо желание за копулация?

— Оли! — каза той. — Кога най-сетне ще престанеш да ми го натякваш?

— Може би, когато получиш работата в Чикаго — отвърнах аз.

Лицето на Щефан мигом засия.

— Чикаго! Не е ли страхотно? Винаги съм искал да живея в Щатите. Това просто е друг ритъм на живот. Хората там са толкова по-освободени. А само си представи, в края на седмицата хващаме самолета и разглеждаме Сан Франциско.

— Супер — възкликнах иронично.

Щефан, разбира се, не забеляза иронията в гласа ми.

— Със сигурност и там ще се намери някоя хубава градинка, която само чака да се появиш — каза той.

Той демонстрираше тотална незаинтересованост за моя живот. Затова само вяло го попитах.

— А какво ще стане с градинското ми предаване?

— Ах, Оли, скъпа! Та това изобщо не е сигурно! Нали ги знаеш какви са тези в телевизията, дори след като излъчат първото предаване, изобщо не означава, че ще има и още. Нали виждаш как Оливер се лута без успех вече години наред. Но можеш да използваш това при кандидатстването ти за работа.

— Ама разбира се! — казах аз.

В деня, в който беше насрочено интервюто за работа на Щефан, Евелин се появи в магазина с голяма чиния, пълна със сладки.

— Това коледни сладки ли са? — отвратена попита Петра. — Не е ли малко рано?

— Не. Това изобщо не са коледни сладки — отговори Евелин.

— Но това са звезди, еленчета, джуджета и дядомразовци — упорстваше Петра, като в същото време почукваше с дългия си изкуствен маникюр по малките фигурки.

Евелин очевидно беше приготвила сладките с формичките, които бях получила като подарък за осемнайсетия си рожден ден от приемната ми майка. (Имам рожден ден малко преди Коледа и подаръкът беше много мил. А че не им се зарадвах, си беше мой проблем.)