Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 114

— Ами, всъщност за всичко.

— Моля те, гледай ме в очите, когато говориш с мен! — каза Оливер.

Той звучеше малко като Фриц, когато започваше с неговите неделни проповеди. Сигурно искаше да ми каже каква неудачница съм.

Вирнах предизвикателно брадичката си и го погледнах в очите. В този момент неговите хубави, умни, сиви очи ме гледаха доста мрачно.

— Значи съжаляваш затова, че вчера спа с мен? — попита Оливер.

Кимнах. Това не беше лъжа. Наистина съжалявах, че измамих така Евелин. Съжалявах и затова, че по този начин усложних още повече ситуацията.

— Защото го направи само за да си го върнеш на Щефан? — отново попита Оливер.

— Ти пък откъде знаеш?

— Евелин ми разказа за Щефан и онази продавачка — отговори той.

— Значи и ти си знаел преди мен? — Значи всички бяха разбрали преди мен и никой не беше сметнал за необходимо да ме уведоми. — Браво, ти си наистина добър приятел!

— И аз така си мислех — отвърна Оливер и ме погледна, клатейки глава. — Оливия, кажи ми какво се въртеше в главата ти вчера вечерта? Защо просто не ми каза какво се е случило? Защо беше нужен този прелъстителен номер с лошото момиче?

Преглътнах.

— Ами защото наистина съм лошо момиче — казах.

Оливер все още клатеше глава.

— Това, от което вчера си имала нужда, е бил един сърдечен разговор и чаша топло какао. А вместо това…

При спомена за „вместо това“ през цялото ми тяло премина приятна тръпка.

— Не е нужно да казваме на някого — прошепнах аз. — Никой не трябва да разбира и така никой няма да е наранен.

— Освен… — Оливер прехапа долната си устна. — Права си! Ще се преструваме, че нищо не се е случило — добави след това той.

— Да — отвърнах с облекчение. — Още повече, че аз бях пияна, а ти жестоко надрусан.

— Кой го каза? — Оливер смръщи чело.

— Евелин ми каза, че си пробвал от нашата… а-а-а нейната продукция.

— Дръпнах си само два пъти от джойнта на Кабулке — отговори Оливер. — Наистина е добър. Но за съжаление, това не е достатъчно, за да ми послужи като извинение. Ти обаче направо си беше в делириум.

— Ти нямаш нужда от извинение — казах аз. — Нали аз бях тази, която те съблазни.

За пръв път през тази вечер Оливер се усмихна. Но това трая само няколко секунди. След това рече:

— Мисля, че се разбрахме да не говорим повече за това. Нищо не се е случило, нали?

— Нищо не се е случило — повторих печално. — Просто ще продължим да си живеем постарому до октомври. После ще си получим милионите и ще се радваме на лесно спечелените пари.

— Сега, когато вече изяснихме всичко, можем да сядаме да ядем.

— Съжалявам за бебето — казах след първата чиния пуешки хапки с кокосов сос и зеленчуци.

— Какво бебе?

— Бебето, което няма да имате с Евелин — отговорих.

— А, за това ли? — каза Оливер. — Ами то не беше нещо ново за мен. Мисля, че двамата с Евелин участвахме във всичкото това, за да ни стане ясно какво искаме всъщност. Евелин вече е взела своето решение.

— А ти?

— На мен не ми остава нищо друго, освен да го приема, нали?

— Да — казах.

Когато жената не иска дете, за мъжа е трудно да я изиграе по някакъв начин. Но за жена, чийто мъж не иска дете, имаше доста повече възможности да стигне до целта си.